15 ago 2008, 11:16

За "невъзможната" любов 

  Ensayos
32703 0 6
6 мин за четене
 

ИСТИНСКА , "НЕВЪЗМОЖНА" И ВИРТУАЛНА ЛЮБОВ

 

          "Невъзможна любов" - често срещано словосъчетание, но какво значи то,  съществува ли такава любов? Разбира се, че не. Защото щом вече я наричаме "любов", значи тя е факт, тя е "пламнала в сърцата" т.е. тя е възможна като чувство.  Като платонично чувство. Но доколко е истинска "платоничната любов"? Доколко е истинска една любов, ако съществува само в нашето съзнание, а не се изживее в реалността? Влюбените винаги се  стремят да бъдат заедно, за да изразят, да покажат любовта си на другия, да сливат не само душите, но и телата си, да живеят един за друг и един чрез друг, защото тя е чувство, и мисъл, но и плът, и път. Тя е живот, тя е всичко. Възможно ли е това да се осъществи ако влюбените не са един до друг, ако не са заедно? Мисля, че не, но точно това в някои случаи, се оказва невъзможно. И се ражда израза "невъзможна любов", което по-точно значи обречена на раздяла любов. Мисля, че това е най-скъпоплатената и понякога най-продължителна във времето любов, точно поради своята невъзможност да бъде изживяна пълноценно, което оставя влюбените неудовлетворени и винаги желаещи се, "жадни" един за друг. Точно това продължително чувство на недостатъчност, тази боляща незатворена рана, тази неутолена "жажда", която не стихва дълго време именно поради своята неудовлетвореност, най-често става основание да се смята, че тя е "истинска" любов.

          Причините за тази невъзможност и обреченост могат да бъдат различни, но една от тях и може би най-често срещаната е разликата във възрастта. Или - това са двойките, в които мъжът и жената са от различни поколения. Тогава, когато душите се разпознават, привличат, обичат, като всички влюбени души, а разликата във възрастта - очебийно се отразява във материалната им обвивка, която се променя и старее като всичко материално. Кое я прави обречена? Мисля - различни причини. Едната от тях и най-често срещаната, е отношението на околните към такава двойка. Защото човек, иска или не иска, е обществено животно. Движи се, общува, работи, живее сред други хора и не може да съществува, абстрахирайки се от тях и тяхното отношение. А хората създават свои правила, норми и предразсъдъци. Хайде, опитайте да се изключите от тях и изобщо да не ви пука. Оставате единаци. Двойка единаци. И това е изключително висока цена, която малко са в състояние да платят и любовта им да оцелее.

          Нека да си представим една хипотетична възможност за такива влюбени - те попадат на самотен остров. Там обществото не съществува, "другите" ги няма, те са сами и имат възможност "да изживеят" любовта си. Ще бъдат ли щастливи и до кога? Мисля,че не, или по-точно - за кратко. Защото ще им липсват контактите, хората, същото онова общество, от което бягат. Ще бъдат ли щастливи и в обществото сред постоянни укорителни погледи, преки упреци, подигравки, подмятания,  шушукания? Може би по-лесно до известна степен в един мегаполис, където анонимността е съпътстваща, но не и в малките общества, където хората се познават.

          Най-често всеки от тях не е готов, а понякога единият е готов да приеме, да носи тази "осъдителна присъда" в името на любовта, но не го иска от другия, не желае тази жертва от него. Защото го обича.

          Освен това такава разлика във възрастта може да лиши двойките от деца, а децата са естествения резултат от всяка любов. Та коя влюбена жена не би искала да носи в себе си част от Него, а кой влюбен мъж не би пожелал да продължи себе си чрез Нея?  Затова никой наистина обичащ не би лишил другия от този най-велик смисъл на съществуването - да продължиш себе си. Обичащият желае щастието на оня, когото обича и когато не може да му го даде, се оттегля, за да не му пречи да го потърси другаде. Ако обича наистина, а не мисли само за собствения си живот и бъдеще.

          Ще дам пример с подобен, доста фрапиращ и скандален случай за такава  освободена двойка. Жената - примадона от световния шоу-бизнес, известна бивша красавица, бивш модел на Пикасо, разбира се богата, на около 60 години и нейният любим на около 25-30 години. Демонстрират прекрасно разбиране помежду си и нежност, но не могат да останат в анонимност. Напротив, те са под непрекъснатия поглед на медиите, които следят едва ли не всяка тяхна стъпка и разговор, където и когато е възможно, за да не пропуснат, когато някой от тях стъпи накриво, защото в това има сензация, а публиката е гладна за зрелища и клюки. Разнищват ги постоянно с въпроси за връзката им. Веднъж, на един от безбройните въпроси  жената отговори: "Моралната победа беше негова." Защо? Защото той е по-младия. Той е оня, който плаща болезнено високата цена на присмеха, любопитството, неразбирането. Защото обществото не приема, не намира за естествено това, че млад и красив мъж може да бъде привлечен физически от повяхналата  плът върху макар и перфектно поддържаната фигура на жената. Защото то, обществото, смята, че би било по-естествено, по-редно, той да бъде например с някоя 30-годишна, разплута и куха жена. Обществото не иска да знае, че и в двата случая неговата красота няма насреща си равностойна и че във втория случай той би могъл да няма и духовна връзка с младата жена. Тогава той щеше да е нещастен, съвместното им съществуване пак би било обречено, въпреки че би липсвало убийственото отрицание и любопитството на околните, защото връзката би била в приетите рамки. Осъдителната присъда на обществото, натиска върху съзнанието, който рефлектира върху чувствата и ги убива бавно - това е тежката цена, която обикновено по-младия плаща, а другия, който го обича се терзае от мисълта, че му причинява тази болка. Разбира се, при условие, че чувството му е обич, а не егоизъм.

          Такива "невъзможни" любови се раждат често днес във виртуалното пространство, което дава възможност да се докосват душите, без да се докосват телата. Но "Невъзможната любов" е трудна любов, а когато сърцето не слуша разума и се впуска в една любов, обречена на раздяла според всички правила на логиката, човек трябва да е готов да плати високата й цена и да посрещне нейния предизвестен край. И тежко на ония, които се впускат в такава любов, която сама по себе си е авантюра, а не са готови да платят цената. Това може да срине живота им до дъното.

          Затова истинска любов може да бъде само възможната любов. Онази, която остава, дори и когато избледнее страстта, която издържа във времето на трудности и на изпитания. Тя не е битка за другия, нито битка срещу  другите, тя е битка за любовта заЕДНО с другия, като едно неделимо цяло срещу ударите на съдбата и житейските несгоди  рамо до рамо, гръб до гръб, ръка за ръка, в добро и зло, в радост и нещастие, ден след ден, година след година. Тя е онази, която всеки ще си спомни преди да изпусне последния си дъх. И това, макар да звучи като клише, е истината за истинската любов. За съжаление не всички имат щастието да я изживеят, но затова пък в живота винаги има една най-голяма любов, дори понякога и "невъзможна", която човек ще си спомни в последния миг.  

 

 

© Юлияна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Съжалявам, но не съм съгласна с разсъжденията в есето...
  • Такам.
    Внимателно изчетох това есе. Не съм съгласен със следните неща:

    1. Да обясняваш "истината за истинската любов" като заключение за невъзможната любов. Нещо като да те помоля да ми направиш невъзможно вкусни яйца по панагюрски и ти да изведеш теория какво са истинските яйца по панагюрски. Привидно има връзка. Но не това следва да бъде, хм, логичната линия на мисълта.

    2. Юлия, подбирала си думите си, личи си. Мисл, че само за темата "Невъзможна любов" трябва да изпишеш поне още 9 страници като тази. Всичко по-малко оставя адски много пробиви за заяждане.

    3. Невъзможната любов само проблем с герунтофилията ли представлява? И още два-три набързо нахвърляни примера?

    4. Пишеш есе с послания. Имаш изречения, изпълнени с патос, но със слаба стойност като за есе.

    Това, че пишеш есета е супер. Очевидно имаш идея за какво става въпрос. Но внимавай с тези популистки теории за любовта. Ако нямаш нещо поне 10 страници по темата, без да се обиждаш, но си несериозна. Аз лично бих казал, че всякакъв текст под 40 страници би бил незавършен.

    Поздрав!
  • Прекрасно е!Все едно се отнася точно за мен...
  • Написаното от теб сякаш е изказано от моите мисли и чрез моите думи.
  • Невъзможната любов има много повече лица, мила!
    Мисля, че си под въздействие на конкретен случай. Но като тема есето е интересно...
  • Прекрасно е! Браво! Пожелавам ти да намериш истинската любов и никога да не я пускаш да си тръгне!
Propuestas
: ??:??