Останах силно впечатлен от есето на Йоана, озаглавено: "Бог е създал съществуването? Съществува ли Бог?", намиращо се в Откровения на линк:

https://otkrovenia.com/bg/eseta/bog-e-syzdal-syshtestvuvaneto-syshtestvuva-li-bog

Естествено то породи у мен редица размишления, които беше невъзможно да вместя в коментарното й поле. Изпаднах в затруднението на Пиер Ферма, не успял да приведе доказателството на своята велика теорема:

"равенството x на степен n плюс у на степен n равно на z на степен n е невъзможно за цяло n по-голямо от 2 и за цели положителни числа х, y, z "

в полето на книгата на Баше /превод на аритметиката на Диофант/, защото то било твърде тясно за целта! Сега, за щастие, имам повече място, за да се разпростра в разсъжденията си. Ще ми се да започна със свещената книга известна ни като Библия. В нейната първа глава, озаглавена Битие, още с първите стихове се скицира творческия акт на Бог:

1. В начало Бог сътвори небето и земята.
2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
6. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
7. И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.
8. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.
9. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)
10. Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.

         Всеки, който чете непредубедено горния свещен текст, ще забележи странни и необясними неща в него. Не бързайте да се обръщате за помощ към поповете. Те не са в състояние да ви разтълкуват тези редове, защото никога не са имали вътрешния подтик да сторят това. Обърнете внимание на стих 2:

А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.

В него сякаш се говори за водата, като за нещо съществуващо преди Бог. И затова е казано:

и Дух Божий се носеше над ВОДАТА.

Но какво представлява тази ВОДА? - съвършено справедливо ще запитате вие. Очевидно не тази, която се задава по формулата H20, ви отговарям веднага! Това е по всяка вероятност някакъв изначален ФЛУИД. Може би е тайнственият ЕТЕР във вселената. Движейки се над него Дух Божий влиза в ролята на проводника от експеримента на Майкъл Фарадей, който се движи в магнитното поле, пресичайки неговите силови линии и така в него се индуцира електричество. Тук, в нашия случай, се индуцира СЪЩЕСТВУВАНЕ на ДРУГОСТ, различна от Бог и ВОДАТА!!! Вероятно сега ще си помислите - този бълнува или се е смахнал. Разбира се, че преди съществуването на Бог нищо не може да има. Нали Той е Първосъздателят! А какво ви кара да сте толкова убедени? Затова нека заедно с вас да прочетем стихове 6, 7 и 8. В стих 6, с помощта на словото си, Бог създава твърд посред водата, за да раздели вода от вода. Какво пък толкова ще си кажете вие - Бог просто действа. И наистина Бог действа, за да ни стане ясно от 7-я стих, че Бог създава тази твърд, за да раздели водата на две части. Едната вода остава над твърдтта, а другата минава под нея. Изумлението ни, обаче няма граници, когато в стих 8 Бог нарича въпросната твърд НЕБЕ. А това небе разделя първоначалната ВОДА на две категории - НЕБЕСНА ВОДА, намираща се над НЕБЕТО и ЗЕМНА ВОДА - намираща се под НЕБЕТО. ЗЕМНАТА ВОДА е очевидно познатата нам вода. Това става ясно от стих 9, в който подробно е разяснено, че:

И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)

Какво става, обаче, с НЕБЕСНАТА ВОДА остава пълна загадка. Библията не се занимава повече с този въпрос, освен на още едно място в ПСАЛТИР - Псалом 148, стих 4, където е казано буквално следното:

Хвалете ГО, небеса на небесата и ВОДИ, които сте по-високо от небесата.
 

"Води, които сте по-високо от небесата." - звучи странно и шокиращо, нали?

Тук ви давам тема за самостоятелно мислене. Както за атеисти, така и за вярващи. И внимавайте след подобни размишления да не се отзовете заедно в някаква трета категория - на пълна междинност!

П.П. Докато пишех горното есе, мисълта ми по странен и неконтролируем начин прескачаше към древногръцкия философ Талес от Милет /опитайте се да се досетите сами защо/. Надявам се да не съм ви отегчил прекомерно.