Питам се колко ли още пъти ще трябва да започвам отначало? Колко ли още "фалшиви" хора ще трябва да срещна, докато открия Него? Хората казват, че именно така се научаваме да ценим истински човека с главно Ч, когато го срещнем, защото Той ще бъде различен... Но какво става, ако го срещнеш и дори не го познаеш? Когато си наранен, се страхуваш... страхуваш се, че всичко ще се повтори и отново ще те наранят, и дори без да искаш, нещо те дърпа назад и не ти позволява да се довериш, кара те да се съмняваш във всичко и всички. Това е нещо като защитна реакция от ново разочарование и от още повече болка, която, така или иначе, няма да имаш сили да понесеш... Питам се дали някога всичко ще отмине и след време, когато чета тези редове, ще се усмихвам и ще се опитвам да си спомня чувствата, накарали ме да напиша това... или пък това чувтсво никога няма да се промени и никой няма да успее да заличи болезнените спомени и празната самота, която толкова дълбоко се е загнездила в мен самата и понякога ...