Aз няма да бърша сълзите на никой страхливец. Ако се страхува да живее, си е негова работа. Но справедливо ще е да запази страха си за себе си и да не се опитва да го вписва в чужди души и съзнания. Ако хленчи досадно и гнусно, да го прави, когато е сам със себе си, а не да оглушава другите и да им разправя своята изкривена истина. За негово сведения ще кажа, че той е и сляп, и глух за величието на Живота. Ама трябва съзнание, трябва осъзнаване... Не му се мисли на нашия страхливец. Той целият се настроил на вибрациите на нещастието. Нищо, че е жив и може всеки миг да се радва на Живота, че около себе си има хора, които го обичат и че има уютен дом, деца и внуци, които да го радват, има и талантите си, и своето творчество, и своите успехи. Но дори едно нещо да не му е наред и той вдига олелия до Бога.Започват такива бурни словоизлияния... Там е неговата сила, силата на страхливеца. И той прокламира: ”Щом аз съм нещастен, никой друг не може да е щастлив! Светът е едно отвратително място ...