Толкова голяма болка изпитвам аз без теб... Всички красиви мигове с теб бяха толкова малко... Защо реши да го направиш?... Защо ме остави с цялата тази болка в мен? Толкова ли много те нарани тя? Тя ли беше единствената? Защо Бог те отне от мен и всички, които те обичаха?... Със сълзи на очите и усмивка си спомням колко весели моменти имахме, как беше до мен в най-трудните моменти и ме караше да се чувствам жива, беше рамо, на което да се облегна и да си излея мъката си... Защо не пожела да ти помогна, а реши да избереш лесния път -смъртта? Красив си, макар и толкова студен, седиш в студената земя сам, без никой до теб... Дано един ден бъдем заедно в Рая, защото там никой не ще ни раздели и ще бъда отново до най-добрия си приятел... :)
© ДяВоЛчЕ Todos los derechos reservados