Не мислех, че отново ще се върна към това отново… поне не скоро. И ето ме и мен… сама… дори не знам как да продължа…
Чувствам се… оф… даже не ми идват точните думи, за да опиша как се чувствам! Измина много време, по дяволите, адски много време, откакто те загубих. И кълна се, не е минало дори и ден без да ми липсваш или да съм ти ядосана за нещо, или просто да се опивам да убедя себе си, че съм те забравила… че съм продължила напред.
Не мога да споделя с никой това, което изпитвам, не мисля, че биха ме разбрали без да ме упрекнат. Трудно ми е… без теб… Силна съм, да, но явно не достатъчно, не колкото би ми се искало, за да оправдая очакванията… на всички!
Все още мисля за теб, все още те обичам, колкото и трудно да ми е да го призная. Може би допуснах много грешки, сигурна съм в това, но си мисля, че ти би ми ги простил… само ако знаеше колко съжалявам…
Все още се разплаквам, когато чуя “нашата песен”, та дори и без да я слушам, живеейки в спомените, в които сме заедно, щастливи, сълз ...