Човек има невероятната склонност да забравя - и доброто, и лошото.
Спомените, които все пак устояват на Времето и Забравата, са всички онези моменти, когато сме се чувствали на сигурно, заобиколени от истинска и чиста обич, когато сме били щастливи.
Забравяме какви сме били.
Не се замисляме много и над това "Накъде отиваме?"
За нас съществува просто "сега".
Когато се замечтаем, какво виждаме?
Това, което бихме искали да бъдем; хората, с които искаме да сме; живота, за който копнеем. Анализирайки ги, разбираме какви сме.
Човек не бива да забравя от къде е тръгнал; старите си приятели; любимите си места. След време само тези неща биха му помогнали да открие загубеното си Аз.
Уповавайки се на мечтите си, разбираме какво искаме - предпоставка да се мобилизираме да осъществим мечтите си.
Мобилизацията е свързана с максимум усилия и избягване на предишни грешки.
Така отново се връщаме към миналото - да си спомним какви сме били; как сме приемали нещата в живота ни; как сме реагирали на барие ...