Защо така направи с мен?! Какво ти сторих, че ти ми съсипа живота. Аз просто исках да ме погалиш или прегърнеш, толкова ли е трудно протягаш ръка и погалваш или това не е в твой стил. Защо ми съсипваш живота. Защо си ме родила, след като сега страдам от теб. Защо?! А ти Господи, защо си дал живот на нея на майка ми. Тънката червена лента на невероятното ми търпение и бързото ми забравяне се скъса. Вече няма забравяне. А и мила "майко" това, че преди съм ти казвала, че те обичам просто не си го чула от мен. Но знаеш ли моя "майко" сега не ми пука за тебе, свикнах с нещата такива каквито са и просто не ми пука. Изпитвам само съжаление към теб само това. За мен ти си нищо, за мен си под нулата. Паднала си ми в очите. Но знаеш ли, въпреки че ми съсипа най-хубавите ми години аз не ти обръщам внимание, просто се смея на глупостите ти. И да не си посмяла да ме ядосваш и да се кефиш на нещастието ми. Нещастие, на вече го няма. Преди знаеш ли, че плачех че те няма, а сега съжалявам че не си си тръгнала по-рано. Сега се забавлявам във всяка една секунда. И няма да ме провалиш отново, знай го. Просто забрави, че имаш дъщеря. Защото ти нямаш такава. Как не те е срам, проваляше ме всяка една секунда и най-важното, че и сега се опитваш но просто не ти обръщам внимание и живота ми без теб е много по-добър от колкото преди. Нали знаеш цитатът: "Такъв е животът - казал клоунът и си нарисувал усмивка".
© Дена Кирова Todos los derechos reservados