Забравихме ли да говорим български?
В днешни дни, упадъкът на българския език е видим повсеместно. Пример за това, разбира се могат да бъдат медиите, където обезобразяването на езика е ежедневие, но неразбирането на родния език помежду хората е един много по-страшен признак за това. Разбира се, мнозина биха изтъкнали като основна причина за това говоренето по местному (на диалект) и пренебрегването на книжовния български, като главното проявление на езиково занемаряване. Но, дали това е точно така? Не запазват ли именно диалектите, в известна степен корените на българския език доста по-добре, отколкото окнижовнения език, преминаващ през редици, често чисто политически, опростенчески и несъобразени със същината на езика преустройства?
Преподаването на съвременният български език, включва употребата на множество чужди понятия, способи и определения. Те, ако и като разработени за други езици начини на разучаване, вършат за тези други езици по – добре или по-зле своята работа, то приложимостта им към езикова система като българската, е спорна. Това е така, както ако за да изучиш своя собствен роден език, да трябва предварително да се запознаеш с език съвсем – чужд, трудно разбираем и оттам – трудно осмислим. А и как точно се учи правилно чуждо слово, ако все още не е изградено добре родното, като твърда основа за съпоставка?
Така, изучаването на българският език безсъмнено е започнало упадъка си, още при появяването на самата идея за въвеждане на неприсъщи за него форми на изучаване. През Възраждането, непосредствената връзка между църквата и учителството е основна причина, българският език да се изучава не просто лингвистично, но и исторически. Т.е. изучаването на коренното ако не преди, то поне същевременно със съвременното състояние на езика. Липсата на кодифициран книжовен език по онова време, прави старобългарската правописна, правоговорна и словотворна форма на езика основна за ограмотяването на учащите се тогава. Тя, ако и на пръв поглед чужда за съвременния слушател, е носител на цялостната основа и устройство на съвременния за тогава (а и днес) разговорна форма на езика, често дори в диалектните му форми. Но за разлика от съвременните строго предопределени книжовни форми, не търпящи промяна и противоречие на себе си, е отворена система, която благоприятства подобрения и нововъведения и оставя широко отворени врата за творчество и развитие.
Защото, ако например, при отпадането на падежите езика губи част от естествената си способност за създаване на еднословни изрази, то много от ползваните думи могат да бъдат най-ясно обяснени само чрез старата падежност и нейното западане но и доразвиване в други форми. Освен това, не малка част ако не и всички от местоименните, съюзните и времеви форми са произлезли от раздробяването на старата падежна свързаност… Освен ако не са по-стари и не лежат в основата на нейното съграждане.
Съвременните книжовни български норми, пренебрегват или отхвърлят изцяло множество полезни и необходими словотворни и езикотворни форми на старинните и местни разговорни български наречия. Причина за това е съобразяването на официализираната форма с един диалект или с една, до две групи диалекти и пълното пренебрегване на всички останали. Както и почти цялостното отхвърляне на истината, че езика е една жива и развиваща се система, в която по-голямото произлиза от по-малкото. Това често е съпътствано и с пренебрегването и неизучаване на форми на българския, неприсъщи или неизучени в други езици, чиято основа използваме в съвременната езикопреподавателна система. Ето защо, такива прекрасни езикови изобретения като красивата и краткоречна родопската форма на членуване, не присъства в съвременният книжовен език. А именно в нея, определителният член изпълнява по – сложна функция, включваща в себе си освен определеност, то и отношение и принадлежност между съществителните, запазвайки и разширявайки донякъде способността на изразяване при вече остарялата и неупотребявана вече форма на говор .
Това неизучаване на основите на българския език, както и сериозното пренебрегване на полезното в разговорните наречия, практически е спряло развитието на съвременният ни език като жива система. В днешни дни, думите най-често се възприемат и дори представят като самостоятелни единици, със свой собствен смисъл а не като сложно съставни както по звучене така и по значение кратки изрази, какъвто всъщност смислосбор се явяват повечето от думите в българският език. Това прави думите неудобни за използване, извън смисъла, който обществото е приело те да имат в съвременността, смисъл който не рядко противоречи на този, който самата тя носи съобразно начина по който е съставена. (Най-често поради многобройни евфемистични преозначения на самите думи). Ето например думата „вреден“ (някой, който е в ред), която по същество, може би означава точно обратното на това, което днес разбираме под нея а в още по – основен смисъл, има значение просто на някого, който е застанал в ред.
Така, именно поради неразбиране и нехайство към езика, бавно се измества и разбирането че чуждиците не просто не обогатяват, а са и една от основните причини за езиково западане. Защото нововъведените чужди думи не са сътворени по общоразбираеми начини за образуването им, не включват в себе си други лесно-осмислими частици и трудно пораждат нови думи и надграден смисъл сами по себе си. Това прави езика тромав и неестествен и силно потиска неговото развитие. В днешни дни, постоянно извиращите нови и нови чуждици в езика, които много често изместват доста по-добри и красиви български думи – просто биват отчитани и въвеждане в обръщение. Тълковните речници на съвременния български език, често се превръщат в нещо като „речник на объркания полиглот“, където множество чужди думи, от множество чужди езици, изписани по окнижовнен, правописен начин биват подробно обяснявани на оплетеният в „собственият“ си език читател.
Ако да изучава историята си, за всеки народ, е едно от най-важните неща за самият него, то колко ли повече това е приложимо за езика? Защото не всеки се интересува или има възможност да изучава историята си, но всеки изучава езика си. Родният език е нещо което се изучава много преди първият учебен ден и е ключово дори и за разбирателството между толкова близки хора като родителите и децата им. Макар и независещ нито от детето, нито от родителя сам по себе си. Езикът е една хилядолетна история, която въпреки старостта си, е като напълно жив организъм, който има за цел да обогати способностите за изразяване и взаимно разбиране между хората във всяко едно поколение. Така, и приноса, който това същото поколение дава чрез словото си към наследниците си не бива да бъде нехайство и неразбирателство, и съсипване, вместо съграждане. Освен ако не иска да вдъхне в децата си неразбирателство и раздори по-големи от своите собствени. И така, чудно е че имаме воля да изучаваме всевъзможна история къде истинна, къде лъжлива за себе си и за целия свят, а за историята на собственият ни, български език, поглеждайки във всяко едно съвременно училище - ни най-малко.
© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"Преподаването на съвременният български език" - съвременниЯ кр.чл.
"Защото, ако например, при отпадането на падежите езика губи" - езикЪТ - пълен чл.
"какъвто всъщност смислосбор се явяват повечето от думите в българският език. - смислосбор - превод?
"под нея а в още по – основен смисъл," - пред А, "който, която, които и т.н." се поставя ",", липсва и на други подобни места тирето трябва да е 'малко'
"български думи – просто биват отчитани и въвеждане в" - просто се отчитат - гл. "бивам" - стара форма, използва се само в някои диалекти в днешно време
"начин биват подробно обяснявани на оплетеният в „собственият“ си език читател" - начин подробно се обясняват на оплетениЯ в "собствениЯ" кр.чл.
"И така, чудно е че имаме воля да изучаваме" - запетая пред ЧЕ
"Родният език е нещо което се изучава много преди първиЯТ" - Родният език е нещо, което се изучава много преди първиЯ
******* -
Прочетох с интерес есето ти! Темата зя съвременния български език е актуална и заслужава да бъде коментирана. Чуждиците са на път да превземат изцяло езика ни. Езика на, който са писали Вазов и Каравелов, все по-често е критикуван. В последното издание на Речник на българския език, отпаднаха редица думи, любими на поетите. Така както е тръгнало, нищо чудно след време, като изхвърлят всичко "старо", според радетелите на модерен съвременен български език, езика ни да се превърне в дърво без корен. Вероятно някои ще почнат да се срамуват да говорят на български и ще почнат да говорят на английски, разбирай - американски. От България вероятно ще остане само името, ако някой не го я преименува на Булгаристан. В системата на образованието има чуждопоклонници, които направиха учителската професия толкова натоварена с отчети и глупави статистики, че учителите, ходят като замаяни след края на работния ден.
Горко на нашия свещен език... -
Интересни разсъждения. Вярно е, че освен за правилата, трябва да се оглеждаме и за смисъла, когато пишем, говорим, слушаме, четем. Но правилата, освен трудни преди да ги научим, са носител на информация, обогатяват езика. Относно океана от чуждици, там се чувствам като риба без перки
Макар че, ако всички езици се слеят в един, тогава всички хора ще се разбираме чудесно - не знам кое е по-добре, богатството или всеобщността... езиците да са малки красиви цветя или всичко да се превърне в една „разбираемост“. По този въпрос такъв тип разсъждения могат да ни бъдат компас. И аз се възмущавам, когато някой твърде много набляга на правилата и забравя за смисъла. -
Вероятно е така, но все пак поне малко противодействие на това явление не би било излишно. Българският език е достатъчно способен, поне да предложи разновидност на въпросната чуждица, преди да я въведе с пълна охота в официалното си обръщение. Между впрочем, защо това същото не става с не книжовните думи от български произход така лесно, както с чуждопривнесените? Ето, например, ако бях използвал "валидиран" вместо "окнижовнен", нямаше да възникне спора по - долу, относно неологизмите. Макар и това също да е неологизъм.
-
Държавата не може да спре навлизането на чуждици. Прекалено много нови понятия идват заедно с името си на английски или просто младежите се влияят от пътувания, филми и т.н. Аз току що публикувах научна статия за неологизмите в испанския език, дължащи се на политически, икономически и социални промени и мисля, че и българския език няма да остане изключение. Английският става все по доминантен в някои области.
-
OK. Не ми се коментира повече. Безсмислено е.
-
В конструкцията "по (какъв?) начин" няма сравнителна степен, за това и липсва тире. Кавички не са поставени, защото те обикновено означават разграничаване на автора от израз, използван от някой друг (или – изразяват известна степен на разграничение на пишещият от използвания израз). В случя използвам "окнижовнен" за да подчертая разграничение от действието по приемането на определени думи за книжовни и за това, не е използвана думата "книжовен".
-
Първо няма тире в сравнителната степен, второ има нова дума, несъществуваща в езика, следователно е предложение на автора. В такъв случай би следвало да е в кавички, за да се подчертае този факт. Дори новите предложения на заслужили корифеи като Вазов, Балан, Богоров не винаги са приемани. Склонен съм да приема нови думи, но само след тяхното масово използване в известен интервал от време. Иначе тук, в "Откровения", има доста несполучливи, дори странни опити за нови думи. Особено в коментарите. Например "прекраснице" - ами това ми звучи като "мръснице", съжалявам, че съм толкова директен. Но нека мислим, когато пишем.
-
Благодаря Безжичен, и на всички за поправките. Все-пак оставя есето без редакция, заради коментарите и като база за сравнение, при писането ми в бъдеще. Така по-лесно ще мога да си поправям грешките. Не съм съвсем съгласен за "по окнижовнен".
Относно чуждиците – мисля, че внедряването им не е същото, като създаването на нови думи. -
След известно колебание реших да го прочета. И бях изумен: Есе за езика да е пълно с грешки. Видях, че някои приятели, дори редакторът са коментирали, но тук не мога да се сдържа за безумието, което видях. Преди да се пише за езика, той трябва да се научи.
“… на съвременнияТ ни език…”
“… собствен смисъл а не като сложно…”
“… днес разбираме под нея а в още по – основен смисъл…”
“… измества и разбирането че чуждиците не просто не обогатяват…”
“… по окнижовнен…”
“… много преди първияТ учебен…”
“Така, и приноса, който това същото поколение дава…”
“… за историята на собственияТ ни…”
И това са елементарни грешки. Цитирана е една малка част от недопустими такива. -
Аз бих искала да добавя, че създаването на нови думи е естествено развитие на всеки език и има няколко начина, единия от които е приемането на чуждици. Историята на всеки език е смесица на думи приобщени от различни езици. В нашия език има огромно количество от латински и това не дрезни никой, освен русизми, турцизми и какво ли не. Например всичко свързано с гари, влакове, перони, гишета е от френски...а много технически думи от немски.... ясно защо. И това е абсолютно естествен процес. И французите се опитват чрез закони да опазят френския от англицизми, но не успяват. Просто при съвременната глобализация това ще е още по интензивен процес. Само повишаването на културата и образованието на населението може да ограничи неправилно да се изговарят български думи или да навлизат двойници от други езици, когато си има наши думи за дадено понятие. Няма никакъв смисъл да се рита срущу неологизмите, те дори доказват жизнеността на един език, създават разнообразие и биват адаптирани фонетично.
-
За "сигурността" - мисля че има общо когато човек се опитва да говори на книжовния език, но му се струва неудачно. Всъщност във всички краища на страната се правят едни или други грешки, поради неразбирането на една или друга езикова особеност, непривична за местният говор. Това всъщност много трудно се отучава. А и усилия в тази насока понастоящем липсват. В действителност, подобно "отучаване" би се приело с голямо неразбиране из среда, която е свикнала да говори по този начин и за повечето хора е силно необходимо да сменят езиковата среда, та дори да се замисли за подобна промяна.
А в София (и не само там), това наистина може би, е от незнание. Както и много други грешни навици, които, предполагам са в основа на всички жаргони по света. -
Това не е вярно,Бориславе.В северозапада говорят "я,че правим/за 1.л.ед.ч./и ние че правиме/1 л.мн.ч./-няма нищо общо със сигурността.Там всички думи в 1.л.ед.ч. са като мн.ч.,а мн.ч.,за да се отличава ,се прибавя това "е"-аз ядем-ние ядеме,аз говорим-ние говориме и т.н.!Но това е диалектно.В София,например го говорят от незнаене и само за мн.ч.
-
Предполагам, че това се получава защото в тези говори се опитват да използват формата, която използваме при глаголи като "отпивам", "почивам" и дори "ям", в случаи не - одобрени от книжовния език. Нещо като в македонският - не "пия" а "пиjам", не "пея" а пеам. За човек, свикнал да говори така, "пием", "пеем", "ядем" би изглеждало все - едно говори за себе си а не за група хора и за това съвсем логично (и неблагозвучно) добавя по едно "е" за по - сигурно.
Благодаря за поправките, наистина, не отричам че доста ми куца техническата и редакционната част при писане. А и доста отдавна не съм писал есе, надявам се следващото да бъде по - усъвършенствано! -
Аз да изкажа едно малко по-различно мнение. Бориславе, недопустимо е в подобно есе да има граматически грешки.
"Преподаването на съвременният български език, включва употребата на множество чужди понятия, способи и определения." - подлог тук е преподаването, а съвременният българския език е допълнение и не бива да се членува с пълен член. Освен това запетаята след него е напълно излишна.
Излишна е запетаята, която отделя пак подлога от сказуемото в изречението "Съвременните книжовни български норми, пренебрегват или отхвърлят изцяло множество полезни и необходими словотворни и езикотворни форми на старинните и местни разговорни български наречия.", а и на много други места.
Не е зле все пак да преглеждате текстовете си преди публикуване. Особено на подобна тема. -
Само вчера ли?!? И само Б.Б?! Масово явление за населението в определена област.
Аз съм ЗА запазване на диалектите, обаче. Те са колоритът на езика. -
Вчера и ББ в новините си лепеше по едно "е" на глаголи от първо и второ спрежение в 3л. мн. ч..
-
Разбира се, като казвам че диалектите могат да бъдат полезни, отчитам това, че трябва да се спазва благозвучие и те да се проучат внимателно. По този начин, обаче не виждам защо полезното от тях не може да бъде вмъкнато в езиковата система. Останалото си остава неизбежна местна особеност, която дава цвят и определеност на всеки регион. А в своята си среда, дори и мекото или твърдо произношение е благозвучно. Всъщност, в първата половина на 20-ти век, българските лингвисти взимат решение да отхвърлят ятовия знак, който до голяма степен решава противоречието между меките и твърди говори. Оттогава, и меките и твърди говори практически губят естествено присъствие в езика и се получава относително неестествен за всички българи книжовен език. Това преобразуване според мен е доста подобно на тези при оформянето на "македонският" език, макар и в много по-малка степен.За изговора на "ме", мисля, че причината е че в някои говори, формата "ходим", "пием" вече е заета за 1л. ед.ч. и поради това...
-
Толкова ме впечатли това есе,Бориславе,и най-напред го изчетох,а после отворих страницата ти,за да видя автора!Не можех да повярвам,че не е помъдрял от годините вече специалист!Аз също не съм такъв специалист,но както съм учила езика ни-с пълна граматика и литература с много произведения,го зная и сега!Възмущавам се от обезличаването му,от официалното вмъкване на чуждици и най-вече не толкова на диалектите,колкото на изкривения жаргон,който се употребява от всички!Искаше ми се в есето да дадеш малко примери,това ще направя аз.Няма да стигне коментарното поле,обаче,затова само няколко...Масово се говори:ще направиме/вместо направим,ще говориме/вместо говорим/ и т.н.А още по-масово е :направИх,вместо напрАвих,ЗабелезАх,вместо забелЯзах и т.н.А за диалектите...вкъщи или в компания-за майтап-може,но...от Нродното събрание толкова се "миека" и "уе",вместо "л"/зелуе вместо зеле/,но за "авторитет" може да употребят и "онлайн" и т.н....Браво,добре си се сетил,но не зная каква ще е реакцията .
-
Аз пропуснах една сравнителна степен да поправя. Всички превъзходни и сравнителни степени бяха с дълги тирета и интервали. Първо се попитах дали не са отменили дефиса. После поправих първото неправилно членуване и като видях още няколко се отказах.
В Китай има Закон за опазване на китайския език. Създадена е комисия която да превежда чуждиците и да не допуска внедряването им в езика. У нас държавата нехае. Дори е модерно да се използват чуждици. Не само сега. Преди 30г. на мода бяха русизмите, сега – ингилизмите. -
Не са отменили правилото... Може би съм попропуснал при редактирането...
-
Поздравления за това есе, Борислав.
То повдига много и важни въпроси за нашия език.
Разбира се, аз нямам претенции да съм експерт, нито самочувствието да давам оценки по есето ти.
Това е само моето мнение на съвсем обикновен потребител в този сайт
Поздрави. -
А да пишем? Да не би да са отменили правилото за определителния член?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ще се въздържа да коментирам неграмотно написано за грамотността!
За съжаление не ти куца само компютърната неграмотност, както и Йотова, и безжичен са отбелязали! Учудването и възмущението ме накараха да коментирам преди да съм прочела другите коментари, а полето не ми стигна, за това пиша второ!
Виждам, че и в коментарите си пишеш неграмотно, а заглавието на стихотворение преди няколко дни качено отново е с грешка - голямо тире вместо малко!