Днес е Нова Година, денят, в който изпращаме старата.
Денят на истината и блаженството, днес е ден за истина.
Как сме живяли, какво сме оставили след себе си - дали болка, дали гняв, дали щастливи и благи дири.
Това, което сме били, това, което сме и ще бъдем!
Но готови ли сме да признаем грешките си или гордо ще изречем, че безгрешни хора няма?
Или може би с утеха ще въздъхнем и ще си пожелаем повече сила и чест.
Знам, че и вие като мен не обичате да изпадате в безсилие и че може би всяко ваше дело е било за добро.
Но защо тогава грешим? Защо сме раними и защо раняваме дори?
Със сълзи в очите вдигаме тост, чашите са пълни - дали с пиене или с надежда за добро?
Обещаваме си, че ще сме добри, поредната лъжа, поредната илюзия, храна за душата.
В мечти сега се тлее сърцето, мечтае за повече любов, за щастие, за мир...
Но дали за всички нас или за нашите души... ...