Защо на мишките им е студено?
Коледа е в Парламента. Всички вярват в духа на Коледа. От всички страни пристигат празнично украсени лимузини със зачервени от студа климатици, до една пълни с народни представители със зачервени от предпразнична възбуда носове. Празник е, всеки е донесъл, каквото е могъл, за да се получи подобаващо тържество. Може никога да не се повтори – това знаят обществениците от Библията – ами ако дойде Страшният съд? Смирението обаче отстъпва място на празнична еуфория, в която всеки иска да получи максималното за себе си. Празненството се пренася на площад „Александър Батенберг”, чуват се речи от начетени оратори, които изтъкват важността на празника за смирението и отговорността. Само една малка сива софийска мишка стои на студено и гледа през балкона как всички празнуват. Тя е сама, няма си никого, прекалено малка и слаба е, за да си отвори вратата, и прекалено много цени живота си, за да скочи надолу. Затова стои и точи лиги в студения си, лишен от парно, топла вода и ток апартамент, без храна и с постоянен страх за коледната си надбавка. Но мишката знае, че скоро идват избори, в нея се събужда гнева към онези долу, които пируват и разхищават черен хайвер, колкото тя не е виждала на картинки през целия си живот, и смучат шампанско, което мишката никога няма и да помирише. „Ще дойдат изборите, тези тук ще започнат да ме ухажват...” – мисли си мишката и потрива самодоволно лапи. „Ще разбера и аз какво е чер хайвер и „Дон Периньон”, ще ме нахранят те...” – разсъждава дребният гризач-вредител и мустаците му помръдват, сякаш по тях се стича капка пенливо френско. „Ако и тази година отново остана гладен, ако сиренето отново се развали по пътя, обещавам си това – няма да им гласувам на изборите!” Затова на мишките им е студено.
Джо Ремишев
© Георги Мишев Todos los derechos reservados
Гледах "Рататуи" и си представих как стои гладен горкият и гледа през прозореца...