И така, да поговорим за края на една връзка. Всичко свършва и ти седиш ревяща и съсипана, чудейки се защо те е разкарал. Объркани мисли препускат през теб, но не виждаш причината за вашата раздяла и въобще има ли такава? Вариантите са много. Омръзнала си му. Но как? Та нали до вчера той ти се кълнеше в любов и ти казваше, че не може без тебе. Не вярваш, че е това. Продължаваш да мислиш и ето – ти си прекалила по някакъв начин. А може би наистина е това. Може би с думите, казани в момент на ярост, си го обидила и наранила, но той, понеже е Великият мъж, не ти е показал, че страда. Може би, когато ти му обясняваше, че обожаваш мъже, които ти приготвят вечеря и се грижат за теб, той да се е почувствал некадърник, защото не може да готви и затова те води на ресторант. Може би си прекалила със суперлативите за други мъже или с разказите за тях и как си се чувствала, когато сте били заедно. Или пък си показала, че наистина го обичаш и това го е стреснало. Не зная. Винаги търсим причини. А може би няма такава. Просто в един момент връзката се изчерпва и край. Срещате се, прекарвате известно време заедно и после всеки по пътя. Може би тръгваме към всеки един мъж с мисълта, че това е този, когото ще обичаме завинаги. Не зная дали има наистина любов? Дали можеш да обичаш само един мъж или жена цял живот. Чувала съм фразата – като го видиш, ще го познаеш. Добре, но след време виждаш друг и в него познаваш твоя мъж. Значи ли това, че цял живот ще виждаме и ще познаваме някого, а той впоследствие ще се оказва не този, когото сме търсили. Трудно е. Най-идеалният вариант е и двамата да се познаете и да се обичате завинаги. Но уви. Това просто не се случва. Така че трябва някак си да се примирим, че ще бъдем зарязвани, ние ще си тръгваме и много често ще ни боли. Повечето от нас вярват в любовта и винаги са готови да я изживеят, но понякога забравяме последствията след това. Трябва да сме подготвени за края. Любовта е като смъртта. Неизбежна е. Идеята е - както да умреш достойно, така и да се разделиш с някого и да запазиш сърцето си. А и, мили момичета, винаги идва следващият. Месец-два страдание и като феникс от пепелта се появява Той. Дааа, няма същите очи, не целува по същия начин, не гледа така, както предишния, но пък е очарователен по друг, негов си начин. Така че е хубаво да свикнем с мисълта, че ще идват и ще си отиват от нас. Важното е да сме силни. Да сме Вечни. Няма мъж на света, който може да разбие сърцето на една жена. Няма такъв. Може леко да го нарани, но не и да го сломи. И знаете ли защо? Защото сърцата са ни големи и в тях има място за много любови. Така че, горе главата. Може връзките ни да се прецакват, но важното е ние да не сме прецакани. Рано или късно мъжете се връщат при нас и тогава е моментът, в който трябва да си получат заслуженото. По-добре късно, отколкото никога. Аз прецаквам мойте връзки, мъжете ме напускат и се чувствам отлично. Защото съм Вечна и Недосегаема. Бъдете и вие такива. Успех.
© Катя Дионисиева Todos los derechos reservados
Много ми хареса - Поздрави