Слушайки музиката, реших да напиша някой ред. Усещайки болката и радостта във всяка една нота, от тази мелодия, ще се опитам да пресъздам една история или може би да създам една. Нека всичко да започне през топлия месец — юли. Навън е все още сумрачно и хладно. Няма жива душа, а аз съм будна толкова рано сутринта. Отваряйки прозореца, усещам затоплящия се полъх на лятото. Това действа доста добре, рано сутрин. Очаквам това да бъде поредният обичаен, безинтересен ден, без капка емоция. Денят започва трудно. Още със ставането, не намирам смисъл в живота. Търсенето и не намирането му ме отчайва все повече и повече. Това е едно от най-болезнените неща, да нямаш посока и цел в живота, защото до сега си се провалял във всяко едно нещо. Излизаш навън на разходка. Вървиш безцелно. Самотен си, въпреки че си в тълпа от хора. Оглеждаш се. Търсиш нещо, но никога не го намираш. Започваш все повече и повече да се замисляш и да се питаш, какъв е смисълът на живота. И точно когато не можеш да намериш отговора на този въпрос, го виждаш. Виждаш го първо с очите си, а после със сърцето си. Твоята половинка. Твоята сродна душа. Твоят ангел. И тогава разбираш какво притежаваш. В стремежа си, да си идеалист във всичко и да намериш щастието, губиш това, което всъщност те прави най-щастливия човек на света. Само един негов поглед, една негова усмивка, една прегръдка, една целувка са достатъчни да ти покажат какво всъщност е земният рай. След още няколко крачки ги виждаш. Твоето семейство и приятели. Хората, които винаги ще бъдат до теб и ще те подкрепят. Тези, които никога няма да те наранят и винаги ще ти показват правилния път, по който да минеш. Точно тези неща отговарят на въпроса ти: какъв е смисълът на живота. Разбираш, че да обичаш и да бъдеш обичан е едно от най-силните неща на света. Най-красивото нещо пък, е любовта. Дори да носи понякога болка осъзнаваш, че точно тя ти показва красивата страна на нещата и че без нея щяхме да бъдем просто едни студени същества, които никога нямаше да усетят сладостта на нещата. И ето просто с една разходка и замисляйки се над живота, осъзнаваш какво всъщност е той. Мечтите, копнежите и стремежите правят съществуването ни толкова вълшебно и красиво, а придружени с любов разбираме какво всъщност е щастието, което постоянно търсим, а всъщност е точно пред нас, скрито в най-малките неща, чакащо да бъде открито и оценено. Е, драги читателю, надявам се да се замислиш върху нещата, които имаш и да започнеш да ги цениш повече, защото не се знае, един ден, дали те ще са твои.