> Точно 7:00… както и всеки друг ден, г-жа Илиева се събуди без проблеми, без цел и посока, странични от всекидневните ù задължения.
>
> Направи закуска на малките, изпрати ги на училище, събуди съпруга си и започна деня. Имаше толкова много да свърши днес. „Мразя понеделниците“, каза си тя.
>
> „Мръсни чинии, пералня, пазар…“ отмяташе ги наум едно след друго.
>
> Към 12 часа вече се връщаше от магазина. Времето беше страхотно и Лили реши, че трябва да му се порадва поне за 10 минути… Приседна на близката пейка, остави продуктите до себе си и запали цигара.
>
> „4.80 лв… е, сега вече трябва поне да опитам да ги откажа…“
>
> За да не си развали удоволоствието, просто се облегна назад и се загледа в леко поклащащите се дървета. Тези моменти ù се струваха скъпоценни, сред цялото еднообразие. Изведнъж я осени идея и нетърпение се прочете в будните ù очи.
> ...