Какво електронно гласуване, какъв личен вот, ... какви пет лева, като КОМПЮТЪРЪТ В КЪЩИ НЕ Е ВАШ на практика. Ваш е само хардуерът, или както казват компютърджиите – "желязото". Софтуерът, "той, него вятър го вее", като е образен българинът в разговорната реч – значи на него не може да се разчита, че ще бъде във ваша полза!
Вие разглеждате нещо, което е попаднало, дори без ваше участие в компютъра, смартфона, лаптопа или таблета. Има такова, което уж-легитимно сте пожелали да се инсталира или запамети в него, но има и такова, което така и няма да разберете какво е по същество и за какъв дявол ви е вътре. А това "вътре" за първи път в живота на човека е нещо, което не можеш да го видиш пряко, не можеш да изтръскаш компютъра и да го изчистиш, както издухваш или изсмукваш с прахосмукачката прахта и хлебарките от шкафове и чекмеджета. То си е там, вътре нито ти иска вода, нито хляб, но е коварно, стои сякаш умряло, и дори и след много време може да възкръсне, може да даде или да не даде твое волеизявление, твоя вот някъде и да ти направи бели, дето не си и предполагал с най-развихрената си фантазия. Него можеш понякога да изхвърлиш единствено с целия компютър, ако не си заразил с него някоя флашка, някоя карта в мобилния или в някое мултимедийно сътворение. Но дори и тях да успееш да се сетиш да изхвърлиш, може да си си оставил тия невидими и коварни за теб зарази вън от дома си, заедно с полезната уж само за тебе информация в разните акаунти по сайтовете или въобще някъде в интернет-пространството "запазени лично за тебе", като уж-за твое добро!
Даже да нямаш компютър, смартфон или таблет, разни важни за теб неща може да се загнездват в твоя вреда по всевъзможни участъци на информационното пространство, могат да бъдат манипулирани не в твоя полза от злоумишленици или недобросъвестни дейци.
А през цялото твое сърфиране са те "убеждавали" настойчиво, че личните ти данни са неприкосновени, даже може, за да си "по-сигурен" в това и да са ти прибрали и някоя друга пара! И ти, "Наивнико" си тържествуващо доволен, че си съпричастен в най-модерното за всички епохи на човешката цивилизация т.н. КИБЕР ПРОСТРАНСТВО! Ти си станал член на ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО, каквото и да значи това!
А всъщност, ти си създал в дома си, а вече си сложил и в джоба си един резидент на чужда воля и то, без някой да те насилва, без дори и да те докосне в прекия и преносен смисъл. Ти може и никога да не узнаеш чия е тази чужда воля, тя дори може да е на някой тийнейджър измежду съучениците на твоя син. Но трябва да знаеш, че си отворил широко вратата на личното си пространство, на дома си, на квартала си, на града, в който живееш, на Родината си – отворил си вратата за всеки НЕДОБРОСЪВЕСТЕН на тая наша планета Земя. Ти си приел съвсем наивно ТРОЯНСКИЯ МУ КОН и не очаквай, че ще можеш да го изгониш някога – свърши това време!
Сега ти остава да се молиш да си дотолкова незначителен, да си неинтересен за НЕДОБРОСЪВЕСТНИЯ, че той да те е оставил на мира за колкото може по-дълго време! В същност това "на мира" е толкова мнимо, така "те будалка", че един ден се изненадваш, като дойде съдия изпълнител и ти каже да се омиташ от родния си дом, въпреки многобройните уверявания, че личните ти данни са неприкосновени и си си платил за това колкото са ти поискали. Този НЕВИДИМ ВЛАДЕТЕЛ НА ТОЗИ ТРОЯНСКИ КОН на практика има неограничена власт – ТИ СИ СЕ СЪГЛАСИЛ НА ТОВА И ДОРИ В СЪД, ТОЙ Е СИГУРЕН И СПОСОБЕН ДА ТИ ГО ДОКАЖЕ! – Той, тебе Наивнико, може да те следи къде ходиш, с кого разговаряш, какви сметки уреждаш, той на практика може да те замества и да те намества там, където ти не си се появявал даже. От твое име може да волеизявява всевъзможни твърдения, които ти ще отричаш в съда, но твоят подпис (натурален или електронен) ще те "опровергава", а съдът-правораздавател вярва на документите повече отколкото на думите, колкото и нелогично да е, отстрана погледнато.
Там в съда "обективно"-то е субективното усещане в джоба на съдията и ти си "на състезание" и то по закон с този, комуто си ответник и направи си сметка, как да "се състезаваш" за джоба на правораздавачите – виж си "аргументите" в своя джоб! Но знай, че на практика състезанието е "маратон", какъвто човечеството в своята история не е познавало до идването на електронните технологии на власт. Много от маратонците са ПРАВО-ДИКТУВАЧИ и са започнали това състезание, като използвайки съвременните електронни и неелектронни технологии са "трупали и трупат" "аргументи за обмяната им с ПРАВО-РАЗДАВАЧИ" в най-различни форми, които за добро или за зло са удивително конвертируеми и недосегаеми, за разлика от твоите "прилежно охранявани лични данни".
Някой ще каже: Какво излиза, че обикновения човек вече няма суверенитет – да! Това е! Той загуби суверенитета си, колкото и фрапантно да звучи това. ТОЙ ЗАГУБИ БИТКАТА ЗА ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА ПРОГРЕСА.
НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ ! – гласеше един фразеологизъм. Ще запитате, какво е това – ПАРАНОЯ???? Не – реалност! Тази реалност все по-трайно ще навлиза в бита и ще диктува и налага все по-недостойни за честния човек ефекти. Най-сигурният ефект ще се състои в това, че за всичко честният човек ще се разплаща със своя труд, със своите доходи и активи. Той ще продължва да плаща (защото и досега е плащал) инвестициите на ПРАВО-ДИКТУВАЧИ-те. Те, тези ПРАВО-ДИКТУВАЧИ са новите робовладелци на този свят! Завръща се, по-точно ескалира по спиралата на световното развитие робовладелския строй – той е НЕО-РОБОВЛАДЕЛСКИ. В него са се класирали първи финансовите и корпоративни субекти, сега се класират вече и политиците.
Но, докато ФИНАНСОВИТЕ И КОРПОРАТИВНИ СУБЕКТИ по-завоалирано си купуват роби и крепостни "селяни", то ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СУБЕКТИ, конкретно "у нащу дръжаву" съвсем явно пазаруват роби за себе си, особено по време на избори! Някои се чудят откъде пари вземат, ами съвсем явно от самите нас – обикновените хора. Как? – не им берете грижа, те се научават на това лесно на фона на нашата наивност – сега, те ще вкарат (няма начин това да не стане) в тази технология електронното гласуване, паралелно с т.н. ЕЛЕКТРОННО ПРАВИТЛСТВО (вече съм писал за тази компилация, какво ще означава това съчетаване – то не е никак добро и не е неверятно)!
Наистина ли вече до там я докарахме, ще рече нашенецът – Ами, все още не! Защото "закъсняваме", ние сме в нещо като НЕО-ПЪРВОБИТНО-ОБЩИННИЯ строй. Току-що отминалите избори са очебийна илюстрация за това – битката не е за прогреса, а за това "кой да води бащина дружина". Да си припомним оня виц дето при българския казан с катран, нямало дявол с тризъбец да натиска онези, дето искат да изкочат от катрана, защото винаги се намира някой съказанник отдолу да тегли мераклиите, дето искат да изплуват.
Та, за добро или за зло, сме назад от "прогреса" и можем да правим опити да поотложим НЕО-РОБОВЛАДЕЛСКИЯ СТРОЙ. Въпроса е, че нашите доморасли мераклии за робовладелци (и за това вече съм писал поне преди десетина години още) са тепърва прохождащи и нямат консенсус. Те гледат да се присламчат към "вече изявили се" задгранични "първопроходци", ама на някои не "им се усмихва щастието".
Някой ще каже, толкова ли е безнадеждно положнието? – И да и не! – от нас зависи, колкото по-бързо осъзнаем безиходните варианти, толкова по-лесно ще намерим изхода – трудно ще бъде да го овладеем и отстоим този изход, но там е надеждата, към нея трябва да бягаме, а не да пълзим. Иначе ще ни настигне оня с тризъбеца и ще трябва да се спасяваме поединично, както се заблуждават сега някои, че са успели да го направят.
Но имаме примери в историята наша, когато сме намирали изхода като нация, постигали сме единение, отстоявали сме суверенитет, можем да се възползваме от това. Трябва, колкото и безнадеждно да изглежда - битката за оползотворяване на прогреса е започнала, ние сме дали немалко на този свят, връщане назад няма - трябват ни ум, чест и национално достойнство ! ! ! ! !
© Цветан Костадинов Todos los derechos reservados