Възмути ме статията на Милена Фучеджиева – на този “писател, артист и свободен човек” – в последния брой на “Уикенд”:“Да взривим ли паметника на Съветската армия?”
“Този нахален, огромен, грозен, милитаристичен, окупаторски монумент на българския четиридесетгодишен провал, който посреща всеки чужденец, влизащ в София от летището”.
Такъв е той, разбира се, според нея. Защото според мене нито е грозен, нито е нахален, нито е милитаристически, нито е окупаторски. Не е грозен, а е красив! Несравнимо по-красив от много други по-късни модернистични паметници, като този пред НДК например! И не е огромен, а величествен! Такъв да бъде е замислен и такъв е сътворен от онези, които с таланта си, средствата си и труда си са го построили - от българския народ!
А че всеки чужденец, който пристига от летището в София го вижда – нека да си го вижда! Това може да дразни само онези, за които най-важното е да се правят мили очи на чужденците!
“Този паметник казва: “Ние сме тук, за да останем! Това място ...