Уважаеми възрастни,

Пише ви младото поколение. Поколението, което по думите Ви няма морал. На което му липсва ценностна система. И желание за развитие и успех. Тези, които не  доставят необходимата Ви доза дневно уважение и не стават, за да Ви отстъпят място в претъпкания автобус. Ние пропушваме на 13, губим девствеността си в годината в която сме вече с постоянни зъби и след като го направим се присмиваме на задръстеняците, издърпали през филтъра година-две по-късно. Способни сме да изпием повече алкохол от Вас, да си доставим нереалния кеф от синтетичните вещества и да се гордеем с това. Дебели сме и  най ни бива в бездействието. Пропускаме училището, после и работата.Не знаем какво искаме, а незнанието ни избива на агресия.Част от нас решават да емигрират, друга се затваря в себе си и се надява или да удари от лотарията, или да настъпи всеобщ проблем с банкоматите и те да започнат да бълват купища пари без някой да си ги потърси. Политиката не е за нас, да си  ангажиран с подобен тип дейност е прехвалено и ненужно. Намираме за необходимо да стоим в социалните мрежи и да се вълнуваме от споделени линкове или  качени снимки. Или поне така ни описвате.

Защо се получи така? Защото след  краха на една политическа система, управлявала България 45 години, настъпи смут. Всеки потърси собствен начин за преодоляване на кризата и повечето го откриха в здравото бачкане – от сутрин до вечер. Всеки делничен ден, а ако шефът е алчно копеле – понякога и през уикенда. Наложи Ви се да ни възпитавате на масата след вечеря за около половин час или в колата, ако споделим общ път. Отговаряте раздразнително на въпросите ни, ако въобще го направите. А ние имаме доста въпроси. Преценихте, че образователната система е достатъчна и ни поверихте на нея. Оказа се, че тя също има своите проблеми и вариантите са два. Или ще попаднем на свестен учител, който да ни обучи и обогати, или да е отвратен от социалния си статут човечец, виждащ в нас причината за нереализираните си мечти, който да се опита всячески да вгорчи живота ни.

Казвате, че положението е безнадеждно.Но решения на кризата съществуват. Рязка промяна в образователната система, така че да тя да доставя реални познания и умения, а не купища ненужни факти, които биха ни послужили само ако решаването на кръстословица стане официална професия. Или да започнете да отговаряте на нашите въпроси, ако разбира се – знаете отговорите. Един по един, бавно, но сигурно. Вие не сте се възпитали сами, а на нас ни се наложи.

Преходът прецака и нас, и вас. Прекратяването на този процес и поемането по пътя на истинската демокрация такава, каквото я пишат по книгите е стъпка първа за изграждането на една много по-приятна за живеене и развитие България.

Между другото, да слушаш постоянно как поколението ти е съставено от  идиоти, сред които и ти, учудващо не дава резултати. Ние децата на прехода може да сме всякакви, но сме такива, защото се отгледахме сами. А това не е ок.

      С уважение
„Изгубеното” поколение