Ние и света - Част 6.3.

След 3 години до пубертета – завършване на грубия строеж.

От 3 до 7 г. – времето на подражанието – детето вече е изградило основните си представи и сега гради уменията си чрез игра главно под формата на подражанието.

    Днес се предлагат все повече играчки на децата – твърди се, че те предизвикват интерес и развиват способностите на детето, като си играе с тях. Истината е съвсем друга – колкото повече играчки се дават на децата, толкова по-малко задържат те интереса им. Децата се интересуват не от играчките, а от това, което става около тях и какво могат да правят с него. Те виждат родителите да готвят и затова им е интересно да им подражават с кухненските играчки. Виждат как родителите им общуват помежду си и с децата и затова подражават като играят с кукли. Гледат детски филми и разни шоу програми и после им подражават в игрите си. Гледат връстниците си и по-големите и им подражават. Децата нямат нужда от играчки, а от мама и татко да играят с тях. Колкото и играчки да им се дават, те няма да заместят родителите – това е форма на подкуп – аз ти давам играчки, за да ме оставиш на мира, защото нямам време и желание да се занимавам с теб. Това негласно послание не задоволява никога децата и им нанася душевни травми. „Нямам време, нямам сили, искам да си почивам, искам да гледам телевизия и да си осигуря малко спокойствие и удоволствие." – такива са мотивите на много родители днес.

     Ако наистина обичам детето си, ще поставям неговите нужди и интереси преди личните си. Част от грижата за детето ми е да се грижа за себе си – да съм здрав, да съм информиран, да съм работоспособен, да съм способен и адекватен за нуждите на децата си. Но личното никога не трябва да накърнява интереса и нуждите на детето. Моето време не е мое, а на моето семейство, и ако остане и ако наистина има нужда – и за мен. Моето здраве не е само мое – нямам право да го пилея с вредни навици, защото ми е нужно да се грижа по най-добрия начин за децата си. Считам ли времето и грижите за децата за привилегия и неоценима възможност? Общувайки и играейки с децата си, градя у тях доверие и обич към мен, ценни черти на характера, правилни и полезни умения – това настояще гради бъдещето им! Не искам да позволя да пропусна моя шанс!

     Родителите, които поддържат тясна връзка с децата си и им посвещават цялото си внимание, време и грижа, ги предпазват от много от вредните влияния. Какво позволявам на децата си да гледат? Какво копират и на какво се научават?

    Детски предавания: телевизията има специализирани програми и реклами за всяка възраст. Децата са особено обещаващ обект за нея – те безкритично възприемат и копират телевизионните герои и послания. Мощното медийно влияние оставя трайни следи в представите и нагласите на децата, формира бъдещите си клиенти и обекти на влияние в своя полза. Повечето послания и влияния върху децата са негативни. Така например многобройните реклами, подканващи към ядене на вкусни неща, купуване на популярни играчки и подражание на другите ги оформя като себелюбиви и себеугаждащи консуматори, следващи модните тенденции.

    Гледането на шоута, музикални изпълнители и филмови артисти превръщат техните герои в обект на пример и подражание. Вместо да научат ценностите на своите родители, децата приемат съмнителни ценности и дори скандални поквари от тези герои. Тези велики в очите на децата хора отразяват популярните ценности и състояние на обществото ни – разбити семейства, сексуална неморалност, разпуснатост, арогантност, кариеризъм, алчност за пари, власт и слава, насилие и т.н. Но у тези герои обикновено не изпъква достойното за подражание, което би било полезно за децата. Дори моя малолетен син, които обича да гледа военни сцени, успя да забележи, че героите използват своя ум и мускули „не за да работят” и да вършат нещо добро.

     Преди 2000 години един велик апостол и пророк - Павел, е записал в Библията, че в бъдещето ще дойдат усилни времена, защото хората ще бъдат: „себелюбиви, сребролюбиви, ...без семейна обич, нахални, буйни, надути, свирепи, невъздържани, неприятели на доброто.” Колко добре описва нашето време и ужасните резултати от медийната поквара. От малки децата виждат на екрана хиляди убийства, насилие, разврат, разводи, отмъщение, лъжи, престъпления и т.н. и т.н. Учудващо ли е каква агресия и антисоциално поведение се проявява в подрастващите?

В моя дом няма телевизор и компютърът се държи винаги под око – не искам децата ми да гледат дори едно от тези ужасни неща – то се запечатва в паметта им за цял живот /дори да го забравят, остава в подсъзнанието и влияе!/. Когато майката работи или праща децата си на градина не може да контролира гледането на телевизия и компютър.

     Някои разчитат на детските предавания и филмчета - те били подходящи за децата. И аз мислех така, като дете съм гледал популярните филми за деца и още стотици анимационни филми. Обаче днес осъзнавам тяхното скрито зловредно влияние. Кое дете не е гледало „Ну, погоди!”, „Том и Джери” и много подобни? Какво научават децата от тях? „Ама чакай, не е задължително филмите да учат децата на нещо, просто ги забавляват и им доставят радост.“ Героите на тези филми непрекъснато се преследват, воюват, надхитряват се, правят другия за смях – забавно и интересно! Затова на децата не им е интересно да помагат на мама и татко или да са край тях, а да се борят, да воюват, да се надхитряват и подиграват едно на друго, подражавайки несъзнателно на любимите филми.

     Ами такива „невинни” филмчета като „Кученце в джоба”, които са пълни с примери за приятелство, за обич към животните и към другите? Забелязах добре какъв модел на отношението родители – деца се внушава в това филмче /”Кученце в джоба”/. Често се повтаря под различна форма едно и също и се набива в ума на децата: „родителите предпочитат работата пред децата си; родителите не обичат животните; родителите не са способни да обичат и да бъдат приятели на децата си, затова децата трябва да се утешават и да се занимават с любими животни и със свои приятели; децата трябва да имат и да обичат своите домашни любимци и приятели и да крият от родителите си“. Невинно ли е това? Нима ще оставя децата ми да попиват тези долни внушения и да рушат това което искам да градя и запазя?

     При борба с вредители се използва отрова, скрита в примамка. Много от филмите са същите: примамват невинните и неопитни сърца на дечицата с демонстрации на героизъм, приятелство, обич, благородни каузи, но в същото време прикрито отравят душите им с безнравствени и разрушителни влияния.

    Напоследък все по-популярно и разпространено става на деца да се дава ролята на възрастен. Счита се за особено трогателно и впечатляващо малки деца да се държат като звезди пред публика и да пеят песни за любовта, ухажването и др. подобни, които не подхождат на възрастта им. Възрастните ръкопляскат възторжено и насърчават децата. Как влияе това на децата? Разбира се, те са щастливи от такова внимание и овациите и желаят да ги имат отново и отново. Затова продължават да развиват уменията и поведението, които им донасят желания резултат. Те наистина се чувстват звезди и се пристрастяват към славата и вниманието на хората. Това поглъща вниманието, времето и силите им и те нямат истинско детство. В тази бляскава висота обикновените житейски неща от живота им стават безинтересни и неприятни: мама и татко, братчетата и сестричките, детските игри, детският живот остават някъде встрани и далеч от детето-звезда. Те желаят и очакват да бъдат звезди през целия си живот. Но пропускат да бъдат просто деца и затова не могат да станат нормални хора, но едни непълноценни, деформирани и неспособни за живот извън славата и популярността хора. Толкова естествено им е да се чувстват като звезди, че дори превръщат личния си живот в обект на публичен интерес и демонстрират всякакви скандални и неморални прояви като нещо нормално и модно. Колко жалко, че родители, учители и обществото подкрепят тези ужасни практики! Всички останали деца искат и те да бъдат звезди и подражават на популярното. Така се учат децата, че за да бъдат истински щастливи, трябва да бъдат звезди. Че обикновеният живот не носи щастие, нито има стойност. Учудващо ли е, че като пораснат, те не искат да се грижат за децата и дома си, а преследват кариера и слава?

    В миналото въпросите за секса се държаха далеч от децата. Как идват бебетата – щъркела ги донесе. Днес подхода е точно обратен – колкото по-рано кажем и обясним секса на децата, толкова по – добре за тях. Образователната система взема в свои ръце въпроса и застава зад тази теза и включва сексуалното образование в учебната система. Не само това – самото общество не намира нищо нередно да се демонстрира секса публично под различни форми – в модата, в рекламите, в медиите, в думите и поведението на хората. Така че съвсем логично и естествено информацията за секса достига до децата под най-различни форми: дали ще гледат нещо в интернет, дали ще видят филм или реклама, дали други деца ще им разкажат и покажат, дали ще видят на улицата или у дома... Изглежда безпредметно да питаме дали да знаят децата, а трябва да се мисли кога и какво, и как да научат за секса.

      В своето развитие от раждането до зрелостта детето минава през различни етапи:

- физическо съзряване. Това е реалната пълноценна годност за секс. Поради широкото разпространение на яденето на месо и мляко в големи количества, хормоните и другите стимуланти на физическия растеж в тях ускоряват физическото узряване на децата и то става все по-рано. Докато в миналото зрелостта е настъпвала към 16 години, днес това става дори на 8 години!

- духовно-емоционално съзряване. Когато малки деца пеят: „Обичам те, мила! Луд съм по теб!”, техните мисли и чувства не са адекватни на зрелостта. Но когато цялото общество издига секса като най-лесно и прекрасно средство да бъдеш щастлив, не може да не възбуди силен интерес у децата към това. Те подражават всичко, което виждат, даже и да не разбират. Затова още от детската градина почват да се целуват и прегръщат, да „стават гаджета”, да сменят гаджетата и това е важно според тях, защото обществото му придава такъв висок рейтинг. Естествено е да искат да научат повече за секса и да си споделят знанията. Когато започнат да узряват физически и се появят естествените интереси и влечения, информацията за секса е вече получена или лесно се набавя и обикновено децата пробват от това желано от всички нещо, ако няма нещо, което да ги възпре.

    Кое е това нещо, което може да ги възпре от преждевременен секс и нежеланите последици:

-първата преграда е незнанието, опазването на детето да не знае това, което не е за него. Обществото е премахнало тази преграда, жертвайки невинността заради порока. Единствено семейства, които са в много близък постоянен контакт с децата си – при живот на село, не ходеща на работа майка има шанс да задържи вълната от неподходяща информация.

-втората преграда е естествената срамежливост и страх от неизвестността, което го има във всяко дете. Обаче нахалната и безочлива пропаганда на секса в съвременното общество събаря и тази преграда, премахвайки всяко чувство за срам и страх. Дори този срам и страх се представят като нещо глупаво и смешно, от което трябва детето да се освободи, за да има нормално личностно развитие и да не бъде обект на подигравки и презрение от другите.

-третата преграда е родителския авторитет и общественото мнение. Детето знае, че родителите му не одобряват това и обществото също. То държи на добрите отношения с родителите и на името си в обществото. Днес обществото е разрушило и тази преграда. Никой не се интересува от родителското мнение за децата и секса парадира с пошлото публично. Обществото приема за нормално децата в училище да правят тайно секс, когато не забременяват. Даже им раздават предпазни средства и ги инструктират как правилно да ги ползват.

-четвъртата преграда е себеконтрола и е част от интелектуално-нравствената зрелост. Кога обществото дава разрешение за каране на автомобил и защо? Ако физическата способност е достатъчна, то и първолачетата могат да се научат да управляват автомобил /вижте детските състезания/. Ако смелостта и увереността в себе си е достатъчна, то скоро след като се научи да кара, детето ще има и смелост и увереност. Ако няма санкции и контрол над правата за шофиране, ще ги спазва ли някой? Има достатъчно здрав разум и печални примери за неспазването на тези ограничения и те са задължителни в обществото. Здравият разум и печалните примери за секса преди пълната нравствено-интелектуална зрелост на личността са налице, но ограниченията в обществото липсват. Защо? Защото никой не се интересува от това. Счита се за маловажно нещо! Да, министърът на образованието публично изрази раздразнението си от поведението на родителите на ромските момичета, че не ги пускат на училище, за да не изгубят девствеността си /една бивша министърка/. Това не е само нейно мнение, това е общественото мнение. Каква ирония - ромите, считани за изостанали имат повече морални и лични мотиви за ограничаването на секса отколкото обществото!

    Когато човек стане напълно годен да взема самостоятелно и отговорно решение и да има способността да издържа семейство, тогава е узрял за брака и за секса в него. Тъй като днес обществото не е узряло по въпроса за секса, то и децата, които израстват, не узряват и не са годни да поемат отговорно и пълноценно грижата за семейство и за постъпките си по отношение на секса. Ранното информиране за секса не е средство за решаване, а белег за дълбочината на проблемите по този въпрос. За да имат шанса децата ни да станат зрели и отговорни личности, родителите и обществото трябва да премахнат скандалната публичност на секса и да изградят на дело съборените стени – всяка от тях! Тук отново само семейства, чиито родители са поели пълна отговорност за децата си и майката не работи, и се грижи за тях до зрелостта им, имат шанса да ги опазят от лошото влияние на обществото и да ги направят истински зрели хора. Когато такива семейства станат сила за добро в обществото, тогава то ще се промени и нещата ще се подобрят. Бъдете и вие част от тази добра промяна с вашето лично поведение, отношение и пример!

    Една ключова тема за съвременното общество и децата са въпросите за правата на детето и системата за контрол над тях.

    В миналото не е имало публични права на детето, но е имало публична отговорност на родителите за децата им. Родители, които не се грижат за децата си и не ги възпитават добре, са имали отношение на порицание и неодобрение от обществото. Това е било достатъчен коректив, тъй като по правило всеки човек е държал на името си в обществото и всеки родител наистина е ценял и обичал децата си.

    Но днес любовта между хората все повече намалява и липсата на любов и грижа към децата налага една ефективна намеса на държавните институции, за да контролира отношението към децата в разумни граници. Правата на детето очертават правомощията на тези институции. Наистина това е наложително, но има тревожни тенденции на прекаляване с правата на детето и злоупотреба с властта от институциите. Една такава тенденция е третирането на децата като зрели личности.

В миналото като правило за отношенията между родителите и децата е било: „децата трябва да почитат родителите си и по-възрастните хора”/виж Петата Божия заповед/. Това е обезпечавало правото на родителите да решават според своите виждания и своята воля какво да правят децата и как да се отнасят с тях. Бащата по принцип е глава на семейството, а майката е втората след него. Тази проста и ясна структура на власт е гарантирала ред и стабилност на семейството и е давала възможност родителите успешно да ръководят семейството и децата. Разбира се винаги правата са свързани с отговорността. Родителите са били длъжни също така безусловно да полагат най-добрите грижи за децата си и са носели отговорността и последиците за пропуските си в това.

    Но днес науката и държавата изместват родителите от функциите им. Не родителите, а държавата решава кое отношение към децата е редно и кое не и налага контрол. Такъв е въпросът с наказанията. И родители, и учители нямат право да налагат физически наказания над децата – това уронвало достойнството им и било несъвместимо с правото им на човешки личности. Нека погледнем отблизо случай в практическа светлина. Когато едно дете постъпва лошо и не желае да се поправи, ако не бъде наказано по някакъв начин: първо, ще затвърди погрешното си поведение и отношение и второ, ще изгуби уважение към родителя или учителя, които са против, но не правят или нямат право да направят нищо. Физическото наказание е много подходящо средство, когато у детето липсва желание и способност да разбере грешката си: то е краткотрайно, не наранява физиката, има силен ефект със своето психологично въздействие и морално-етичното си основание. Обаче, поради неуважението към родителите и желанието всеки да прави каквото иска, обществото застава зад такива права на човека и детето, които анулират родителския авторитет и го приписват на държавата. Така правото може да се променя според удобството на политическото управление и техния електорат. Резултатът от тази тенденция е утвърждаване все по-голяма независимост на децата от родителите им и все по-голяма зависимост от популярните идеи на обществото. Така децата стават своеволни, упорити, буйни, арогантни, агресивни, анархисти, неспособни да работят в единство и хармония с другите хора и в своето бъдещо семейство. Единствено ги мотивира изгодата и заплахата от санкции от обществените институции. В детската възраст се формират отношението и поведенческите модели на детето за всички основни неща. Когато извършват нередности, престъпват правилата и волята на своите родители, а въпреки това не биват порицавани и наказвани, в тях се формира нагласата, че те имат право да правят каквото искат и никой няма право да им забранява и да ги ограничава. Тук се полага основата на престъпленията и своеволието в техния бъдещ живот. Тенденцията за развитието на правата на децата съвпада с развитието на престъпността, анархията, деспотизма, насилието и всякакви тежки последици за обществото.

    Ако искат да направят от децата си достойни хора, родителите трябва да държат на своя авторитет и да възпитат почит и послушание у своите деца. Само тогава те ще могат да се оформят като отговорни, себе владеещи се, създаващи и поддържащи мир и ред в живота и в дома си.

Край на част 6.3.