Човекът постоянно пише за живота в книгите, за да се учим от тях и да предаваме на следващите поколения по-доброто бъдеще и по-добрия живот.

Ние, хората (човеците) като личности в индивидуални общества програмираме система, която представлява сложна клетка от много подпрограмирани системи, които задвижват с тласък психологическата машина, без която не можем да оцелеем и когато тази сложна клетка от подпрограмираните системи бъде съхранена дълбоко в човешката психика и то тогава след смъртта на всеки един от нас ще бъде съхранена в необятния космос и разпръсната по другите светове, далечни от нашата планета...

Човекът се ражда да обича, да бъде обичан и да бъдем обичани с цялото  щастие и усмивки, с които да бъдем самите ние щастливи и с това да градим светло и усмихнато бъдеще...

Кой е казал, че светът е голям колкото меча лапа? Напротив - светът е малък, колкото дланите на Майката природа, която с любов е сътворила нас, човеците...

Изкуството не е машина за пари, а това да се разкрие вътрешния свят на творческото богатство на личността, като покаже пред света, че е един от хилядите творци, които заедно с тях строят миниатюрния свят на творческите перспективи в музиката, фотографията, киното, изобразителните изкуства.

Композицията е мерило в професионализма на фотографа и доминиращо изразно средство във фотографията.

Съдбоностните закони господстват над нашите човешки закони, за което нямаме право да обжалваме наказанията, произнесени от съдбата...!?

Хора, хора, много, много човеци...!?

Човечеството все още не е осъзнало, че съставлява единно общество на тази планета, което се подразделя на миниатюрни подобщества, които имат съюзени общочовешки ценностни системи.

Реалният живот е този, който живеем днес, а нереалния живеем тогава, когато не разбираме, че сме излъгани от собствените си фантазии !

Великата театрална постановка, която човечеството играе, е живота, която има начало и край. Въпросът, който ще ни накара да размисляме подробно, е: Кога ще настъпи финалната част на тази театрална постановка? Накрая, когато се обяви нейния край (финал), няма да има аплодисменти!

Когато Аз-ът опознае себе си и се докаже в пълното си развитие като личност (Аз-личност) - тогава ще разбере, че съществува неговото Аз в огледален образ в обществото, в което е израснал.

Да победим егоизма в себе си, означава да открием най-голямото богатство - приятелството и да изградим всеобщо бъдеще.

Истинските приятели рядко се срещат и е тъжно за човечеството и за социалния фон, който е в дисбаланс, поради липсата на човешки ценности у хората и поради това приятелството се крепи слабо и бива застрашено да се "събори" от "тежестта" на егоизма, завистта, алчността!?

АКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ НЕ Е САМО ИЗРАЗ НА ЕРОТИЧНА ПОСТАНОВКА НА ГОЛОТО ТЯЛО, НО И АДЕКВАТЕН ПОХВАТ НА ФИЛОСОФСКАТА ИДЕОЛОГИЯ НА ФОТОГРАФСКОТО ИЗКУСТВО, КОЕТО СЕ ПРЕЧУПВА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ФОТОГРАФА, НАМИРАЙКИ СЪЩНОСТТА НА ИЗРАЗНИТЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ СРЕДСТВА, КОИТО ЗАРАЖДАТ ФИЛОСОФСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА АВАНТЮРА ЗА ГОЛОТАТА НА ЖЕНСКОТО ТЯЛО

ИСТИНСКОТО ПРИЯТЕЛСТВО СЪЩЕСТЕУВА, КОГАТО СА ЧЕСТНИ ЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ И СА СЪХРАНЕНИ ДЪЛБОКО В ДУШАТА НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС...