alex_skot (Александра Сергеевна)
47 75
11 abr 2008, 21:39

Духът на научната фантастика и феномена НЛО 

  Periodismo » Articílos sociales
3332 0 13
5 мин за четене
 

Историците на научната фантастика отнасят произхода й към началото на ХІХ в. Някои виждат нейното начало в разказите на Едгар Алън По, който съчетава убедителен реализъм на стила с окултно обагряне на изложения проблем. Други признават за пръв научен фантаст Мери Шели (жената на известния поет). Нейният Франкенщайн или модерният Прометей съединява успешно фантастична наука и окултизъм - похват, който по-късно е използван в много научнофантастични творби. Типичната научна фантастика се създава в края на ХІХ в. и началото на ХХ в. от Жул Верн и Херберт Уелс, чиито произведения се издават до наши дни. Духът на научната фантастика постепенно завладява въображението на хората като много кинотворби се ползват с небивал успех. Евтините продукции от 50-те години на миналия век отстъпват място на „идейните" филми като: „2001: Космическа одисея", „Междузвездни войни", „Близки срещи от третия вид", „Стартрек", „Матрицата" и много други.

Духът на научната фантастика произтича от една философия или идеология, която следва да се подразбира, но не се обяснява директно. Тази философия има няколко основни пункта:

  1. В този жанр религия, разбирана в традиционния смисъл, липсва. Самата литературна форма е продукт на „постхристиянската" епоха. Вселената, според научната фантастика, е изцяло секуларна, макар и с „мистични" окраски от окултен и източен характер. „Бог", ако изобщо се споменава, е някаква неопределена и безлична сила, а не личностно същество.

  2. В центъра на вселената ( на мястото на липсващия Бог)  научната фантастика поставя човека - но не обикновения човек, а този, който „ще бъде", съгласно съвременната митология на еволюцията, човекът от някаква нова раса, за която си фантазират Николай Рьорих, Елена Блаватска, Петър Дънов. В популярната серийна литература („Колесниците на боговете" и „Богове от други вселени" с автор Ерих Фон Даникен) се изтъкват „свидетелства" за „извънземни" същества и на присъствието им в древната история се приписва внезапната поява на интелигентността в човека, трудно обяснима с теорията за еволюцията. „Човекът" на научната фантастика, също като нейния „Бог" е странно безличен. Научнофантастичната литература в противоположност на християнството и в пълно съгласие с някои школи на източната мисъл разглежда „еволюционното развитие" и „духовността" като прогресиращо обезличаване.

  3. Научната фантастика представя бъдещия свят като „проекция" на днешните научни открития. В действителност тези „проекции" удивително съответстват на преживяванията, характерни за окултната и открито демонична реалност. На „високоеволюиралите" същества са присъщи: телепатия, способност за летене, за материализиране и дематериализиране. Те са способни да създават илюзорни сцени, да обсебват телата на земните обитатели, да не зависят от ограниченията на материята. Всичко това обаче са стандартни практики на магьосници и демони познати на Църквата - пример: Житието на св. Киприан, който първоначално е бил жрец. Научната фантастика съвсем не е научна или футуристична. Тя представлява едно връщане към мистиката и окултизма преди Просвещението ( ХVІІв. - ХVІІІ в.).

  4. Поради самата си природа като „футуристичен" жанр научната фантастика клони към утопичност. „Високо развитите извънземни същества" често изпълняват ролята на „спасители". Внушава ни се надеждата, че те ще разрешат всички проблеми на планетата и ще ни помогнат да преодолеем човешката си ограниченост. На пръв поглед научната фантастика е само научна и нерелигиозна, но в действителност тя пропагандира ( в секуларна форма) „ново религиозно съзнание, което завладява отстъпилото от християнството човечество. Тук може да споменем и за икуменизма - последната ерес, но това е друга тема за размисъл.

Основните четири пункта, които разгледахме, са основа при дискусията за „неидентифицираните летящи обекти", които съответстват на псевдорелигиозните очаквания, характерни за съвременния „постхристиянски" човек.

Необикновените летящи обекти са били наблюдавани отвреме навреме в миналите векове, но тяхната „съвременна история" като масов феномен започва в годините по време и непосредствено след Втората световна война, когато много пилоти са докладвали за странни светлини, управлявани сякаш от разумни същества. Те били способни на необикновени маневри в небето. Какво е значението на НЛО за нашето време? Защо те се появяват точно в този период от историята и какво е тяхното послание? Какво бъдеще сочат те?

Брад Стейгър - изследовател, професор в университета в Айова, детайлно изучил документацията от „Синята книга" на въздушните сили, е направил следното заключение: „Ние сме изправени пред многоизмерим парафизичен феномен, който до голяма степен е присъщ за планетата Земя". В обяснение на феномена НЛО д-р Хайник и д-р Вале развиват хипотезата за „произхождащи от земята чуждоземци", които преди всичко са „зли духове" и идват от „взаимно проникващи се вселени" точно тук, на Земята. Тези същества могат да се явяват като „полтъргайсти", причинявайки физически ефекти, докато самите те остават невидими. За да осмислим многообразните последици, предизвикани от НЛО, трябва да приемем факта, че този феномен е способен не само на физическо въздействие, но притежава свойствата за психичния свят.

В библиографията по въпроса за НЛО, съставена от конгресната библиотека за научно-изследователския отдел към Американските военновъздушни сили се отбелязва, че „много от съобщенията за НЛО, сега публикувани и в обществения печат, се отнасят до случаи, които удивително наподобяват демоничните обсебвания и психични феномени, отдавна познати на богослови и парапсихолози".

Сериозни изследователи на НЛО са счели за свой дълг да предупредят хората за опасността, която крият контактите и дори само нездравото любопитство. Джон Кийл например пише: „Шегите с НЛО могат да бъдат също толкова опасни, колкото и шегите с черната магия. Този феномен прави своите жертви невротизирани, лековерни и незрели хора. Контактите могат да причинят параноидна шизофрения, демономания и дори самоубийство, което се потвърждава в много от случаите. Лековатото любопитство към НЛО може да се превърне в разрушителна мания. По тази причина аз настоятелно препоръчвам на родителите да предпазват децата си от подобни увлечения. Учителите и другите възрастни не трябва да поощряват подрастващите в техните увлечения в тази област."

Епископ Игнатий Брянчанинов, в своята книга „За чудесата и знаменията" обръща внимание на стремежа, забелязван в съвременното общество, да се виждат чудеса и дори да се вършат чудеса... Такива усилия свидетелстват за самозаблудата, която живее в душата, владее я и се основава върху самомнението и тщеславието. Поради своето самолюбие и слабост човек лесно може да бъде измамен и да повярва в „красиви приказки", обещаващи достигане на „по-висше състояние" или контакт с „по-висши същества". Ние се приближаваме постепенно към времето, в което ще се отвори огромното тържище за многобройни и изумителни чудеса, които ще увлекат в погибел мнозина.

 

Използвани са материали от книгата на йеромонах Серафим Роуз - „Православието и религията на бъдещето".

 

© Александра Сергеевна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Г-н Ценев сигурно Ви е известно отлъчването на Н.Казандзакис от Църквата, което деяние съвсем естествено се осъжда от хората извън Православието. Църквата не забранява на писателя да пише противохристиянските си книги, тя само отказва правото да бъдеш едновременно антихристиянин и част от Богочовешката институция. На надгробния кръст на Казандзакис пише: „Не се надявам на нищо. Не се страхувам от нищо. Свободен съм.” Фразата е повлияна от Ницше, който богоборчески обявява: „Бог е мъртъв!”.

  • И аз като Милен "Прочетох статията ви с интерес. Признавам - написана е достатъчно добре, за да задържи читателя до края", но за разлика от него си мисля, че разбирам, какво се опитвате да докажете...
    Ако на вас Вехтият Завет и Четвероевангелието, барабар с писанията на йеромонах Серафим Роуз са ви достатъчни, по пътя на душевното ви развитие,
    то с други може и да не е тъй...
    Затуй-признавам си, че "Срещи с Рама" на Артър Кларк,
    "Обитаемият остров "на Стругатски
    "Малкият принц" и другите неща
    които вие тъй разпалено отричате
    мен ме откриха за Духа и Любовта
    към ближния...Не псаломите сричани.

    Да, грешник съм, и пръв да хвърли камък
    тоз, що не е.
    Нима това сте Вие?

    п.с. А помните ли Никос Казандзакис
    и "Изкушението Последно на Христа"??
  • Доста глупав според мен дебат. Никога не бих участвал в спор "За или против фантастиката". Фантастиката не е заместител на религията поради очевидни причини. Хората четящи фантастика имат огромното предимство да погледнат света, в който живеят отстрани и да видят съществените проблеми и заблуди в него, които материалистите пропускат именно поради ограниченост на духа. Фантастиката е и бягство от действителността, мехлем за наранената душа. В голяма част от фантастичните произведения на титаните в жанра има идеи и прогнозирани открития, които решават важни за човечеството проблеми. Засега толкова.
  • Не е нужно да изпиеш цялото море, за да разбереш, че водата е солена, достатъчна е една глътка.Не е нужно да се изчетат всички автори на научната фантастика, за да се схване тяхната философия и принципи. „Пол Атреидес е син на владетеля на Дюна. Когато баща му загива във война със съперниците си от династията Харконен, Пол избягва в пустинята заедно с бременната си майка, лейди Джесика. Тя е посветена и обучена в тайните изкуства на Бене Гесерит — женска секта, усъвършенстваща духовните дарби и контрола над генетичните линии. Според представителките на тази секта, Пол е от потекло, което трябва да доведе до раждането на квизац хадерах, месията на бъдните времена.“ „Месията на Дюна“ е фантастичен роман от Франк Хърбърт, втори от поредицата му от шест романа за света на Дюн.Както повечето автори на научна фантастика Хърбърт прави коктейл от религия, окултизъм, парапсихология. Защо ли? Робърт Хайнлайн е влиятелен и противоречив автор, открито проповядва сатанизъм.Основните теми в работите на Хайнлайн са социални - радикален индивидуализъм, либертарианство, религия, връзката между физическа и емоционална любов, разсъждения за нетрадиционни семейни взаимоотношения. Неортодоксалният му подход към тези теми предизвиква силно противополжни реакции на творчеството му. Романът му от 1959 „Звездни рейнджъри“ („Starship Troopers“) е определян като фашистки. В същото време романът от 1961 „Странник в странна страна“ („Stranger in a Strange Land“) го превръща в знакова фигура на сексуалната революция и контракултурата. ФилипХосе Фармър ще цитирам без коментар: „Мисионерите, с които беше говорил и беше слушал да проповядват, претендираха че вярват в Създателя. Но казваха, че всички земни религии грешат в твърдението си за боговдъхновени. Създателят — те избягваха думата «Бог» — беше сътворил същество по-висше от човека малко преди великото възкресение на Земните мъртви. Това били някакъв вид ангели от плът и кръв, наречени Сътворители, чиято мисия беше да спасят останалото човечество от самото себе си и да го издигнат на едно духовно ниво, равно на това на Сътворителите. Мъжът или жената, които не бяха възкресени по този начин след неопределено време, са обречени. Той или тя ще се скитат вечно през празнотата като съзнаващи, безтелесни същества без воля.“
  • Добре, добре, разконспирирахте ме. Както и около един милиард жители на това малко кътче от необятната и също толкова празна от каквато и да е гледна точка Вселена.Има само един мааалък проблем. Не успях да разбера смисъла на теста ви . Вярвам, че рано или късно клонирането на човешки същества ще бъде възможно. Но тази увереност идва не от четенето на фантастика, а от интереса ми в развитието на генетиката, молекулярната и изобщо биологията като цяло. Етиката на подобни актове все пак е още прекалено спорен и сложен въпрос, за да бъде обсъждан от некопетентни субекти като моя милост. И по някакво случайно стечение на обстоятелствата се интересувам живо от източни религии, но във връзка с интереса ми към развитието на човешката култура. Естествено трудно ми е да повярвам в тези учения, понеже винаги съм си мислел, че спадам към варварската орда на агностиците. И ЕСТЕСТВЕНО че ще скърбя за загубата на близък човек - ако бе другояче бих имал много по-сериозен проблем от четенето на плодовете на труда на хора, запазили малко или много приключенския дух, който повечето от нас за съжаление губят още в ранна детска възраст.
    Обаче, нека задам един последен въпрос (обещавам го както пред себе си, така и пред уважаемата г-жа Сергеевна, понеже няма смисъл и двамата да се хабим за глупости - софизмът е за хора без работа ) - Кой всъщност е казал, че изобщо фантастиката трябва да ни помага по някакъв начин да се справяме с житейските проблеми (оставяме на страна дори хипотетичната възможност наистина да е способна на подобно нещо)? Нима цялото ни съществуване трябва да бъде съсредоточено единствено във физическото и отчасти духовно(каквото и да значи това - опити за извеждане на един "смисъл" на термина са чисто и просто жалки)оцеляване? По какъв начин тогава се различаваме от една катерица тогава? Какво стана с толкова парадираната човешка свобода на мисленето и разбиранията?
    Уупс, май питанията станаха повече от необходимото.
    Извинете за изгубеното ви време.
  • Интересен дебат, но ми се струва, че твърде малко и твърде избирателно сте чели (а и цитирате) писатели-фантасти и дори техни произведения . Лично аз бих препоръчала на г-жа Сергеевна да се осмели да “погълне” само три "наркотични дози", да речем - “Кошерът на Хелстрьом” на Франк Хърбърт, “Пътят на славата” на Робърт Хайнлайн и “В телата си разпръснати върнете се” на Филип Хосе Фармър, и тогава да говори за законите на роботиката,... за духовното израстване и за формирането на личността...

    "Същественото е невидимо за очите" - каза лисицата на Малкия принц... Какво ли е написал Антоан дьо Сент-Екзюпери (погледнато през очите на “буквалистите”)???...
  • Предлагам един простичък тест във връзка с коментарите по-долу. Отговорете чистосърдечно на въпроса: Как реагирате при загуба на близък човек? а) Надявам се да бъде клониран в близко бъдеще-4т. б) Вярвам в прераждането-3т. в) Не приемам загубата, негодувам-2т. г) Страдам, но повече за себе си, тъй като и аз съм смъртен ( смъртна). Отговори: 4т.-Вие сте фен на научната фантастика, изчакайте още малко, защото с единия крак сте в светлото бъдеще. 3т.-Интересувате от източни религии, но четете и научна фантастика.Вие сте в процес на търсене, все още не сте сигурни какво точно и къде да търсите. 2т.-Вие сте заклет атеист и материалист. Всичко, което желаете от живота, искате да получите тук и сега, ако може веднага. 1т.-За вас все още има надежда. Макар, че сте чели с интерес примерно: „Звездните приключения на Нуми и Ники“,“Парадоксът на огледалото“,“Тежестта на скафандъра“ на Любен Дилов-баща; „Главата на професор Доуел“,“Човекът амфибия“,“Владетелят на света“ на Александър Беляев; „Соларис“,“Звездни дневници“ на Станислав Лем; „Марсиански хроники“ на Рей Бредбъри; разказите на Айзък Азимов, в които за първи път са формулирани трите закона на роботиката и т.н.- подозирате, че Истината не е в научната фантастика и тя не ви помага при справянето със сериозни житейски изпитания.
  • Ето че се завръщам (с доста дълго закъснение, за което се извинявам).
    "Научната фантастика не е духовна храна, тя по-скоро е наркотик. " И поради тази причина никога не сте се докосвали до нея, от страх да не се пристрастите. О, хайде, не можете да стоварите вината за такива комплексни проблеми, какъвто е духовната криза на цяло едно общество, върху просто един фактор. По въпроса за "Насъщният в материален смисъл" не смятам да коментирам, но "духовния аспект" не мога пропусна туко така. Ако наистина смятате, че sci-fi-ят и фентъзито (от статията разбирам, че ги поставяте под общ знаменател) не могат да бъдат духовна храна, моля ви, не - направо ви умолявам, опитайте се да се освободите от всяка предубеденост и отворете някоя книжка на Рей Бредбъри, Айзък Айзимов, Тери Пратчет или пък Толкин. Може да се удивите каква мъдрост струи от тези страници.
    А сега иде ред и на най-важното, което исках да кажа в този коментар - ясно ми е (предполагам и на вас), че подобни спорове на тема убеждения водят винаги до задънени улици. Така че предлагам едно виртуално стискане на ръцете - старото клише казва, че всеки има право да вярва в каквото си иска.
    Веселици празници!
  • ХЛЯБЪТ е екзистенциален проблем на битието – хлябът и в двете му измерения. Насъщният в материален смисъл е необходим за физическото ни оцеляване, а в духовен аспект – за духовното израстване и формиране на личността. Тук ще засегнем темата за образованието, за неговото целенасочено и умишлено съсипване. Кому е нужно ли? Много просто: Народ, който живее в заблуда, в лъжа, слабо образован, изтощен физически и духовно лесно се манипулира. И последно уточнение: Научната фантастика не е духовна храна, тя по-скоро е наркотик.
  • Тук навлизаме в една прекалено тънка тематика. Жаждата за зрелища ВИНАГИ е давала хляб на много екстрасенси, лечители и секти.
    "Кому е нужно отвличане на вниманието от жизненоважни проблеми?" - Тъй като не съм убеден какво точно имате предвид "жизнено важни проблеми" (не искам да има неразбиране), искам разяснение, преди да продължа .
  • Да, чудеса съществуват! Но зависи кой и с каква цел ги върши. Не случайно споменах житието на св. Киприан, който е бил жрец в древността. Първоначално е вършил всевъзможни чудеса, но със зла умисъл както и жертвоприношения с хора. Нима ще отречете, че жаждата за чудо и сензация днес дава хляб на много екстрасенси, лечители, секти? Да споменем ли за манията „Хари Потър“-зарибяване на децата с магия и окултизъм? Вярно е,че с една статия не може да се обхване цялото многообразие на научната фантастика, но с едно изречение може да се изрази нейната философия: Бягство от реалността.Кому е нужно отвличане на вниманието от жизненоважни проблеми?
  • Добре написано - не съм компетентен по въпроса!
  • Прочетох статията ви с интерес. Признавам - написана е достатъчно добре, за да задържи читателя до края. Но до някъде не можах (или не пожелах) да разбера до край това, което се опитвате да кажете. Научната фантастика е зло, от което трябва да се пазим? С цялото ми уважение, но подобно твърдение е... най-малкото прекалено крайно. Частта с разясняването на особеностите на жанра бе наистина добре развита, но не обхваща и една десета от неговата истинска същност. Цялата работа с "висшата раса", която ще ни спаси, е толкова изтъркана, че едва ли някой вече я взима на сериозно в нейния най-чист вариант.
    Хората със слаба психика по дефиниция са лесно поддаващи се на външни влияния - дали от манията "НЛО", агресивната музика, насилието във филмите и компютърните игри, разните секти или пък някакво модно течение, издигащо в култ самоубийството като начин за изкупление... Мисълта ми е, че тези хора не могат винаги да бъдат държани в бели стаи без мебели и дръжки по вратите.
    И последно, понеже се увлякох (простете ако прозвучи като заяждане, просто не можах да се сдържа) - "стремежа, забелязван в съвременното общество, да се виждат чудеса и дори да се вършат чудеса... Такива усилия свидетелстват за самозаблудата, която живее в душата, владее я и се основава върху самомнението и тщеславието." - значи ли това, че от религиоза гледна точка сте склонна да вярвате в "чудесата", извършени в миналото от светци и пророци, но изключвате възможността те да се случват и в наши дни?
    Благодаря ви за вниманието.
Propuestas
: ??:??