Гледам, гледам и още не мога да повярвам. Не искам да повярвам...
Тази грозотия, този кошмар! На едно от най-хубавите плажчета на прекрасното ни Черноморие се роди този мастодонт, това чудовище от бетон. Роди се от нищото, за една зима. Роди се от човешката лакомия, общинската и държавна корупция, парвенюшката безвкусица и кич, неуважението към природата и красотата и най-вече от късогледството и огромното его на господата.
Драги господа,
защо, за къде, за кога, за бога!!!
Не чухте ли, че в Испания и Турция бутат хотели? Не разбрахте ли, че туристите търсят спокойствие, а не дуднещ или пронизителен шум на машини. Искат красива природа, а не бетонни чудовища? Не чувате ли статистиките за отлива на туристи от България? Не усещате ли, че все повече българи предпочитат да прекарват летните си отпуски в Турция и Гърция. Не виждате ли отчаяните баби по автогарите с табелки за свободни квартири, на които взехте основното препитание?
Съмнявам се, че въобще ви пука...
Е, за това късогледство и наглост говоря!
Целият свят вече е на нокти заради глобалното затопляне. Статистиките са плашещи. Събират се умовете на човечеството в общи усилия за избягване на надвисналата катастрофа. Дори и богатите вече се позамислят...
А у нас строят хотели... На прекрасни девствени места. На самия бряг на морето.
На Рилските езера. На всяко скъпоценно за инвестиция парче земя...
© Антонела Огнянова Todos los derechos reservados