Потъвам в твоите обятия. Там се чувствам най-добре. Впивам устните си в твоите - толкова са сладки. Ягоди. Сливаме телата си в едно, а заедно с тях и душите. Това е любов. Страстна си. Безумно. Искам те! Мечтая за безкрайност...

   Търся те в мрака. Няма те. Плача. Безутешно. С последни сили крещя името ти, но откривам само тишина. Безответност. Умирам. Бавно и мъчително. Къде си?! Кажи ми, не се крий. Ела при мен, прегърни ме, моя топлина. Замръзвам. Боли ме. Крещя!...

    Събуждам се - било е кошмар. Най-страшният. Ти спиш като бебе до мен и се усмихваш насън. Обещай ми, че няма да се повтори. Никога. Няма да го преживея. Щях да умра без теб. Щях. Макар и насън...