Денчо Славов
Крим средство за благородна конкуренция между Брюксел и Москва
Конкретният повод за зимните бунтове в Украйна беше решението на Янукович да бъде преустановен процесът на подготовката на споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС. Желанието на мнозинството украинци за присъединяване на страната към ЕС беше продиктувано от идеята, че по този начин те ще подобрят своя жизнен стандарт. Със същите мотиви подходи населението на Крим като пожела присъединяване към Руската федерация. Възможно е сред гражданите на Крим да е имало известно колебание между ЕС и Русия, но като са взели предвид бавността на европейската администрация, членството на Украйна в ЕС им се е видяло като „трай коньо за зелена трева”. Появиха се даже сведения, че хората в Крим са давали нас - българите като лош пример за включване в европейската интеграция. На тази далечна перспектива членството в Руската федерация е нещо съвсем реалистично, а както се видя Москва действа бързо и делово. Разбира се като критикувам ЕС за бавността, с която взема политически решения, признавам че тя се дължи на по-трудния начин на управление на този своеобразен субект на международното право в сравнение с управлението на една федеративна държава.
В основата на човешките дейности стои стремежът към по-добър живот. Този стремеж е бил причина в различни етапи от историята народностни групи с близост на език и култура да възникват и изчезват. Този стремеж е мотивирал създаването на общности от семейни родове, от племена, държави, общности от държави. И в днешно време наблюдаваме появата на автономни единици, както и преминаването им от една държава в друга или превръщането им в самостоятелни държави. Този стремеж е генератор и на миграционните движения. От както човешкият род съществува групи от хора са се придвижвали от едно място на земята към друго и обратно, въртели са се в кръг около големи вътрешни водни басейни, като при това движение са влизали в съюзи и войни с други човешки групи, подчинявали са ги, или са се сливали с тях. Имало е случаи, при които териториалните и културни промени са били продиктувани не толкова от нуждите на населенията, отколкото от интересите на икономико-политическите елити в обществата. Ако един аристократичен род има желание да измести управляващата династия от престола, но не може да се пребори за него, защо да не създаде нова държава, която да управлява. Не е трудно за целта да се създаде ново народностно име, даже нов език. За последното имаме пресен пример с езика на Република Македония.
Същността на проблема се състои в това, че при всички тези социални процеси неизбежно са били убивани многобройни невинни човешки същества. Днешните държави продължават да са в процес както на сътрудничество, така и на противоборство. Но с цел да се предотвратят масови кръвопролития, възможността за които се увеличава поради повишаването на поразителната сила на съвременните оръжия, човешката цивилизация създава правила, които ограничават и регулират както миграционните процеси, така и възникването и разпадането на държавно политическите образувания. Понякога, обаче, тези правила влизат в противоречие. Това е така, защото човешките закони, за разлика от природните са субективни. В случая с Крим наблюдаваме сблъсък на два принципа на международното публично право, а именно правото на териториална цялост на държавите и правото на самоопределение на народите. След като и двата принципа взаимно се изключват трябва да се приложи единият от тях. При решаването на проблема трябва да се изхожда от мисълта, прилагането на кой принцип ще предотврати даването на човешки жертви. Ако приемем принципът за запазване на териториалната цялост и държим на всяка цена Крим да остане в Украйна, като се има предвид цифровото съотношение между етносите, е възможно на полуострова да ескалира напрежение, което да доведе до граждански сблъсъци. Именно от тези съображения изходи международната общност при отделянето на Косово от Сърбия. Все пак Русия трябва да има чувство за мярка и да спре до тук без да разпростира намесата си в други части на Украйна, които макар и със значително руско население от много години са станали интегрална част от тази суверенна държава. Чуват се мнения, че Украйна била изкуствена държава. Трябва да отбележим че всички държави са изкуствени. За това на една и съща земна територия през различни исторически периоди са съществували различни държави. И езиците и културите са измислени от хората водени от чувството да бъдат различни. От социално психологическа гледна точка социалното чувство на гордост от принадлежност към една нация прилича на социалното чувство за принадлежност към един футболен клуб например. Все пак за да могат гражданите на една държава да изпитват обич към нея, елитът на тази държава трябва да полага постоянни усилия да поддържа и увеличава това чувство. В този смисъл управляващите в Киев трябва да се сърдят на себе си, че за шестдесет години не са успели да създадат у гражданите на Крим чувството за принадлежност към украинската нация.
И накрая нека включим въображението си и да помислим, дали случаят с Крим не дава възможност за благородна конкуренция между управляващите в Брюксел и Москва относно това да осигурят по справедливо разпределение на недостатъчните според икономическата теория блага, съответно по-добър жизнен статус на своите данъкоплатци. Кои ще живеят по-добре, украинците в ЕС или гражданите на Крим в Руската федерация ще се разбере след време. Хипотетично е възможно след години Крим да реши да се върне в Украйна или да бъде самостоятелна държава и да влезе в ЕС. Панта рей, както казваше Хераклит.
Считам, че въпреки наличието на международно-правни норми, няма точни рецепти за решаването на всеки отделен международен казус. Световните политици, както и българските трябва да подходят мъдро водени най-вече от принципа за хуманизъм.
© Денчо Славов Todos los derechos reservados