Дори не знам как да започна...
Как да изразя най-съкровените си мисли?
Напоследък мисля за толкова много неща и не намирам начин да споделя какво чувствам.
Чувствам болка, възмущение и съм бясна, че никой не може да ми помогне, да отговори на всички мои въпроси. Не е ли това, от което ние се нуждаем - отговори? Търсим ги и когато не ги открием, се отчайваме от живота, мислим си, че нашата работа на Земята е приключила.
Истината е, че се само се заблуждаваме. В повечето случаи отговорите, които търсим са точно пред нас, но никой не желае да ги види.
Да, случват се нещастия - някой умира, друг губи част от семейството си, трети няма дом или каквото и да било друго. А ние се питаме с какво всъщност сме заслужили тази съдба?
Вярно е, животът е несправедлив, понякога самата аз се чудя има ли смисъл всичко това. Има ли смисъл да страдаме, да ни се случват лоши неща? Но аз трябва да вярвам, защото ако не го направя, губя вяра.
Всъщност вече и аз не съм сигурна в какво вярвам, дали в Бог, дали ...