Не пуцай, куме!
Към неизчерпаемите примери за българско законодателно малоумие трябва да бъде добавен още един - отнасящ се вече до твърде деликатна и взривоопасна материя. Става дума за поредните промени в Наказателния кодекс, които Народното събрание завчера прие на първо четене. С тях нашите представители великодушно прогласиха, че няма да се носи наказателна отговорност практически в почти всички случаи, когато се почувствате застрашен от физическо нападане (може и предполагаемо) и го отблъснете без да подбирате средства. Включително и ако умъртвите нападналия ви.
Ами това е много хубаво и правилно - ще каже доволно голяма част от народа. Как тъй ще ми влизат в къщата, а аз да нямам право на "законна самоотбрана"? Не само ще се самоотбранявам, ами и на месо ще гърмя. Де да го знам оня като ми влиза дали иска само да ме краде или да ме утрепва.
Така е, не знаете. Но навярно не знаете също, че законът в настоящата му редакция достатъчно добре охранява правата ви на собственик. И то като държи сметка за баланса между собственост и човешки живот и за защитимия от правото личен и обществен интерес. Какво налагаше тези изменения (освен ултрапопулизма), само законотворците могат да обяснят. А може би и те няма да могат. Какво тук значи някаква си правна мисъл?
Едно мога да кажа със сигурност - лошият закон е по-опасен от липсващия закон. Защото тласка обществото към по-бързо разложение. Също както болникът, лекуван с погрешното лекарство, е по-уязвим от онзи, който не се лекува с никакво лекарство. Завчерашният закон е много лош закон. Твърдя го и мога да се аргументирам.
Още по-недоумяващо, възприетото изменение в материята изобщо не е ново за нас. Можеха поне да си направят труда да ударят бегъл исторически преглед и да видят. И да проверят до какви резултати води. Те и това не направиха. Твърде скоро ще настанат времена, когато ще трябва да плащаме на нашите народни представители не да коват закони, а да не ги бърникат - така биха ни причинявали по-малки вреди.
През не чак толкова далечната 1997г. XXXVIII-то Народно събрание с огромно мнозинство гласува промени в нормите на Наказателния кодекс, уреждащи неизбежната отбрана. Текстовете бяха същите, които сега от патриотите внасят: незаконно влизане в собствеността; нападение от две или повече лица; нападение нощем. Една много малка изолирана групичка народни представители бяха тогава против тези промени. Те бяха все способни и разумни юристи от практиката. Бяха се подготвили с експертни становища, направиха детайлен сравнително-правен анализ: каква е уредбата в други страни, какво е правоприлагането, обобщена съдебна практика и синтез. Дадени бяха и нагледни житейски примери. Деца влизат във вила или в изоставена селска къща да играят или да крадат - да, даже и да крадат - собственикът случайно е там и ги застрелва. В компания на младежи настава бой, двама повалят трети на земята, може и в питейно заведение, а той ги застрелва със законното оръжие на баща си, което носи, за да се изфука - нападението е от две лица, нали? Опит за среднощен обир на тъмна уличка - застрелва го - нападението е нощем, нали? Беше изтъкнато също, че законът винаги е постановявал ненаказуемост при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако то се дължи на уплаха или смущение. Текстът го има и си живее непокътнат и досега, любопитните могат да проверят. Тези гласове на реализъм не бяха чути - повече или по-малко учудващо за нация, която се слави по-скоро с хаотична емоционалност, отколкото с рационално мислене. И тогава, както и сега, измененията бяха подкрепени с обилен и убеден вот от всички парламентарно представени сили. И с аплаузи и приветствия от вси страни.
Пуцай, куме! Това казаха "старейшините" на народа си през 1997г. Същото му казаха и завчера.
Знам, че не си спомняте какво последва тогава, но аз не бива да го забравям, защото малко или много такава ми е работата. Въпреки че по онова време все още бях неопетнен гимназист. В следващите два-три месеца станаха над десет убийства при хипотезата на новоприетите текстове, загинаха две деца, които влезли в селски двор да си наберат ябълки (едното на оградата при опит да избяга); един беше застрелял крадец с ловна пушка извън имота си - в колата му, докато онзи се опитвал да избяга. Постановени бяха само две условни присъди. Да, именно условни, знам, че никак не я любите тази дума. Законът беше такъв. После Конституционният съд отмени тези текстове и остави само хипотезата за проникване с насилие или с взлом в жилище, като така спаси немалко човешки животи.
И днес, дълбоко в двадесет и първи век, депутатите, тези толкова забележителни люде, пак ни раздават пушкала и паткала. При все, че Решението на Конституционния съд от 1997г. по никакъв начин не е загубило юридическата си сила. Парадокс по български. Толкова за отношението на първите хора в държавата към законността и правовия ред в същата тази държава.
Резюмирано, предлага ви се следното. Предлагат ви да браните не само живот, но и собственост, чест и достойнство и да убивате, заменяйки полиция, прокуратура, че и съд дори. Предлагат ви да убиете домоуправителя си, ако имате неплатени вноски за стълбището и асансьора и ви се стори, че той твърде настоятелно си ги търси. Предлагат ви да убиете съседа си, ако той, пиян като казашки мужик, по погрешка влети у вас, вместо у тях си.
Опасявам се, че твърде голяма част темпераментни наши сънародници са неизлечимо прехласнати по холивудското правосъдие и споделят някои старозаветни постулати ("око за око"), макар и нечели поне ред от Библията. А мисълта, че ни дават да се гърмим, защото сами не могат да се справят с битовата престъпност, е още по-ужасяваща. Тя плаши повече дори от стряскащите размери на тази битова престъпност. Каква черна Пандора са на път да отворят, самите те са безсилни да проумеят.
Всичко, което знам, е че живеем в Европа. Не в Тексас, не в Мексико, не в Колумбия. Затова, куме, моля те не пуцай! Не посягай към това оръжие, което неразумните ти тикат в ръцете. То не ти трябва.
© Дон Бъч-Странски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Да, било е и по-различно, имаше работни места, контрол и сигурност за населението. Сега диващината процъфтява, заразна е, няма значение какви писани закони има, те работят на страната на силата.
-
Да кажеш, че ни остава саморазправата, сякаш някога е било по-различно... Бездействието на полицията е политика от много отдавна, и това е просто затвърждаване чрез идеята "страх лозе пази". Проблемът не е толкова в закони като този, а защо България изобщо отказва да налага правосъдие, особено спрямо определени групи от населението. За мен цялостното обсъждане на закони е алюзия на общество, което е в дълбоко заблуждение, че е достигнало еволюционно правовата държава... Самият акт на писане на закони, не създава правова държава, на обратно е. Трябва първо да съществува тоя тип психика, поне у политическия елит, който има ресурсите да го наложи. Само че главната задача на този елит е да се докопа до власт, и всичко друго е второстепенна задача. Така че ето как се създават тези групи за които законът не важи, а от там изобщо и няма как да работи. Защото по дефиниция, законът трябва да е над всички, иначе не е закон.
-
Оставят ни на саморазправа, а от високо шоуто е най-безопасно.
-
Благодаря на всички за вниманието! Специално благодаря на Грег, Лиа, Стойчо и Роси за изразената позиция! Казано между нас, приятели, не се надявам на ревизия на етап парламентарна комисия и второ четене. Повече надежди възлагам на мъдростта и житейския опит на онези, които ще трябва да правораздават върху въпросните текстове. Защото в нашата съдебна система все-пак преобладават мислещите и кадърни хора - колкото и в обществото да битува противоположното мнение. Да, преобладават, но за жалост без да доминират - това е тема за съвсем отделна статия.
-
Актуална статия. Според мен, Дон Бъч, си изразил аргументирано несъгласието си с последните промени в Наказателния кодекс, които Народното събрание завчера прие на първо четене, по отношение на "неизбежната отбрана". При вече съществуващо решение на Конституционния съд, то да се нарушава и да се правят промени в института на "неизбежната отбрана", говори за незадълбоченост, за претупване на важната законотворческа работа. А и кое е полезно за обществото и няма ли приетите промени да са по-скоро вредни за същото - да доведат до отприщване на отмъстителност, на саморазправа... Напълно споделям и считам, че са точни и въздействащи словата ти: "Едно мога да кажа със сигурност - лошият закон е по-опасен от липсващия закон. Защото тласка обществото към по-бързо разложение. Също както болникът, лекуван с погрешното лекарство, е по-уязвим от онзи, който не се лекува с никакво лекарство."
-
Статистиката при избори взема връх над потребностите.Обществената нагласа е в полза на приетите промени,но има и едно но... Още веднъж се нарушава решение на Конституционния съд, което говори за слаба съдебна система и нарушение на правовия ред.
Статията е актуална и предизвиква разсъждения! -
Ние и така се стопяваме ала ...Малко ни е сигурно,че все сме един срещу друг, заради едно парче хляб ( образно казано) и то, защото всяко човешко същество е нормално да пази и да иска семейството и обичните му хора да са добре. Като пример са ниските заплати и високите разходи от рода на вода, ток и храни - неща от първа необходимост. Да не говорим за всичко останало като катастрофи и невъзможност да си позволиш добро лечение, без да теглиш заем или се молиш да ти помогнат.Всеки за себе си уж, а накрая сам не се осъзнава,че за да има съседа пари, че да си купи от магазина ти, ще трябва "братовчеда" или приятеля ти , който му е работодател да даде нормално заплащане за труда. Всички сме в кюпа. Но не четем и не помним... Една "История славянобългарска" написана под светлината на свещ, отдавна май е невидима за вътрешните ни очи, какво да говорим за по- пресни примери. Обичам земята и народа си, но истината си е истина, а твоите редове са силни и тежко падат върху българското сърце.
-
Напълно съгласен. Помня много добре случаите за които говориш. Помня и какви юристи имаше навремето в Народното събрание и какви квазиюристи има сега.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
