Поредният приказен ден, прекаран с приятели.
Слънцето нежно целуваше лицата на хората, а лек ветрец си играеше с косите им. Безгрижие и свобода…
Даааа… ама не! Както всеки един средно статистически човек и аз си имам задължения. Като да си оправям сама стаята, да си уча уроците, да помагам в кухнята и бла-бла-бла… Една трета от тях, разбира се, са често пренебрегвани, но предполагам, че това е друга тема за разговор. И така, по същество. Бях се запътила да си купувам нова чанта, но уви, на майка ми ù дойде „гениалната идея” първо да платим тока. Естествено, на вас все още ви се вижда нещо съвсем невинно, но от по-долните редове ще разберете колко „пагубно” за мен в действителност беше.
Вече бяхме тръгнали към магазина, за да си купя „заветната чанта” и минавайки през подлеза, който водеше към него, се случи нещо, което почти ми докара инфаркт. Изглеждащи зашеметяващо, както винаги, с майка ми безгрижно слизахме по стълбите, когато… ТО ИЗКОЧИ НАСРЕЩА НИ! Видно невменяем, типичен, мърляв ромски представител! Дрипав и гнусен, той впери в мен изцъклените си жълти очи. Оголи зъбите си с цвят охра, а цялата му уста бе в пяна. И ме наплю! Това болно от бяс същество ме наплю! И то по любимите ми слънчеви очила. Запищях и се свлякох разплакана на земята. Вероятно ви се струва нещо безобидно, но мен не ме стресна толкова действието, колкото самият вид на Нещото. Да, начинът, по който изглеждаше, изигра основната роля. Изведнъж в главата ми нахлуха безброй мисли. Ами ако беше болен от нещо? Ами ако ме зарази? Божичко, мразя бацили, а този индивид беше жив микроб! Изтичах, едва дишаща от ужас, до вкъщи (добре, че живея наблизо) и всичко, което беше по мен, отиде директно в кофата. Да, очилата също! Както и всички останали аксесоари. Правилно, и дрехите. Чувствах се омърсена. Чудовищният вид на това същество се запечата в съзнанието ми. Като изкаран от кошмар…
Днес след като обсъдих случката с приятели, които често минават през въпросния подлез, те ме информираха, че в същност този нещастен човечец си седял винаги там и плюел всяко хубаво момиче, което мине. Трябва ли това да го приема като комплимент? Мисля, че все още съм си толкова ужасена, колкото бях и вчера. Търсите поуката ли? Мисля, че е пределно ясно. НЕ МИНАВАЙТЕ ПРЕЗ ПОДЛЕЗИ!
© Анита Райкова Todos los derechos reservados