Замисляли сте се понякога за това, че в повечето от случаите не ние, а някой друг определя нашата религия! Просто защото сме се родили в семейство, изповядващо съответната религия, или на място, където тя е преобладаваща, или … как всяка една религия по един или по друг начин се опитва да ни убеди, че само тя е “единствената”, “истинската”, “по-морална”, “по-възвишена”, и по- по… А замисляли ли сме се, че ние съвременните хора – образовани, но заблудени и трошливи, че сме Чеда Божии, проява на духа. Че всички ние сме богоподобни и Бог е във всеки от нас! И независимо как наричаме своя Бог, трябва да търсим общото помежду си… Но ние днешните хора, сме ослепели сякаш за мъдрите уроци на миналото. Във все по-комерсиализиращия се човешки свят все по-силни са завистта, алчността, злобата, жаждата за притежание. Дори боговете се опитваме да обсебим – този е “мой”, а онзи е “твой”, а онзи “наш”. И сме готови да проявим чудовищни форми на агресивност в името на това измислено от нас разделение! Или се опитваме по съвсем съвременен маниер да ги подкупим (боговете!!!), с по-голяма свещ, с повече злато по иконите, с по-високо минаре… Странничко нали! И много тъжно. Но докато разберем, докато наистина обмислим това, ще продължаваме да Го наричаме с различни имена, да твърдим, че САМО нашият Бог е ИСТИНСКИ. И независимо как наричаме своя Бог трябва да търсим общото помежду си – ОНОВА ДОБРО, ОНАЗИ ВЯРА, КОЯТО НИ СВЪРЗВА, А НЕ НИ РАЗДЕЛЯ…