Чета за полицейски изстъпления по време на един футболен мач.

И настръхвам… при мисълта за конна полиция срещу хора!

Натрапва ми се  една мисъл на Гьоте:

                                      Техниката, цивилизацията винаги ще се развиват,                                       човечеството ще върви напред, но хората никога                                       няма да станат по – добри! (перифраза)

Няма „промяна” в едно общество, ако няма промяна в мисленето.

Няма „промяна”, ако нищо не се е променило в самите нас!

Вътрешната промяна е гарант за характера на едно общество!

Външната промяна е вторична, резултат от вътрешни натрупвания…

При нас външната промяна дойде наготово, привнесена…

И ние не сме в състояние да усвоим промяната…

Каква е разликата между тоталитарно и демократично общество?

Ако и в двата случая присъства насилието!

Трепериш по улицата,стадионите, в собствения си дом…

Казват ти с кой крак да стъпиш, за да не сбъркаш…

Какво да сееш, за да ядеш, какво да произвеждаш, как да продадеш…

А говорим за пазарна икономика…

Насилието е индикатор за едно общество.

Има ли момента на насилието, не може да се говори за демокрация!

Тази страшна дума: н а с и л и е, поражда опасната -  с т р а х!

А страхливият, уплашеният човек е  н е п ъ л н о ц е н е н!

Страхът означава п о с л у ш а н и е…

Колко много усилия се полагат, за да станем послушни!

Колко много средства струват тези усилия на държавата!

Присвоявайки твоята свобода, теб те няма, друг живее вместо теб.

Безусловното послушание означава несвобода!

Демокрацията е преди всичко с в о б о д а на д у х а.

Свободният дух е силата, която отприщва човешкото въображение!

А въображението извършва невъзможните ч у д е с а на тоя свят!

Въображението е разковничето на т в о р ч е с к о т о начало…

И всичко това, за да ти отнемат и присвоят твоята лична свобода…

                                                     *

Връщам се назад през годините - ІХ Световен младежки фестивал.

Ако не беше 1968-ма, сигурно нямаше да се състои 89-та!

Заключителен концерт на Фестивала в зала Универсиада.

Концертът, за който се говореше и който очаквахме…

Този концерт приемахме като награда за нас, българските делегати.

През тези 10 дни ние денонощно представлявахме България!

За миг не забравихме, че сме българи и се гордеехме с това…

Фестивалът беше изпитание за всеки от нас, проверка на българщината…

Стигнахме пред залата в последния момент - точно в 19 часа.

Случи се така, че „летящата бригада” ни бяха задържали…

Входната врата беше затворена – казаха ни, че не можем да влезем!

Не могат да ни пуснат, просто няма места…

- Невъзможно, ето, имаме  пропуски с места…

- Искаме да влезнем и заемем местата си…

Прииждаха и други, които също имаха пропуски с места…

Някъде около 100-на човека бяхме с пропуски, а не можем да влезем!

Всеки искаше да разбере защо не пускат и се стремеше да мине напред.

Създаде се напрежение и в суматохата изпука счупено  стъкло…

При гъчкането пред вратата някой се беше опрял във витрината…

Негодуванието растеше:

- Щом няма места, значи сте пускали свои хора без пропуски…

- Не искаме места, ще стоим прави… само ни пуснете…

- Този концерт  е нашият концерт…

- Държим да присъстваме…

Чу се конски тропот… Откъде пък тия коне… Обърнахме се…

Боже мой! Обградени от конна милиция…

Ездачите дърпаха юздите и конете се изправяха на задни крака.

Нямаше накъде да избягаме – зад нас стъклените витрини…

Конете пръхтяха изправени… някои се оказаха между конете.

Чу се женски писък, това беше сигнал за всички…

Викахме, крещяхме, отстъпвахме назад…

Изтрещяха и двете витрини, през стъклата, в кърви, се оказахме вътре…

Конете трошаха с копита стъклата…

Момиче и момче се бяха оказали под копитата на конете!

Не можех да си представя, че всичко това е действителност…

Какво става!!! За какво ни тъпчат?

Кой луд изпрати срещу нас конна милиция!

Нали това е международен форум!

Нали всичко това се вижда от целия свят…

Ние, които не спахме, не ядохме, за да представим България!

- Кой Ви нареди да ни тъпчете? - бях сграбчил юздите кон!

Върху коня - полковник, вероятно този е началникът…

- Искам Вашето име, иначе оттук няма да мръднеш!...

Офицерът дърпаше повод, за да изправи коня и да ме стъпче…

Но аз стисках юздата и не позволявах конят да усети дърпането.

Останалите конници  се бяха оттеглили…

Тълпата обгради полковника…

Останал сам, той се заоглеждаше уплашено…

Нямаше  избор, каза си името – за какво ли ми беше…

И до днес го помня – Балтов! Страшно име…

Изсвири линейка, пристигна „Бърза помощ”.

На момичето и двата му крака бяха строшени, на момчето - единият…

                                                *

Така приключи „Летящата бригада”,  „Световният  форум”…

Чувствах се ужасно, нещо безвъзвратно рухна…

Затова и отказах  Златния медал за политическа работа!

На фона на преживяното си беше чиста подигравка и лицемерие!

Тъпчат ни, за да ни награждават!

No Pasaran!...

                                                *

Затова и днес настръхвам от тропота на конски копита…

И се питам: в кой свят живеем!!!