Да, знам, че е 20 октомври и трябва да се настройвам вече на есенна вълна, но все още не съм казала всичко за лятото. И морето. Обещавам... след това преставам. И започвам да пека чушки.
И така, за морето... Искам да ви покажа прословутото наше плажче - така, както изглеждаше преди и... сега. И разговорът ми с концесионерката.
След като с ужас и потрес наблюдавах как се носят грозни пластмасови шезлонги към това прекрасно девствено място, не издържах и отидох при нея, за да поговорим. То нямаше какво и да се говори. Всичко беше ясно. Но така просто. Няма смисъл да ви предавам разговора, но ще ви предам края му. Беше нещо от този род:
Аз: ,,Сега остава да забраните и нудизма на това традиционно нудистко плажче."
Тя: „О, да! В хотелите и апартаментите идват семейства с малки деца."
Ахааааа, така значи. Загрижили сме се за децата. За бъдещите поколения.
И какво послание им оставяме? Че голотата е нещо срамно и забранено, а бетонно чудовище, надвиснало над самото море и хвърлящо сянка на п ...