Надграждане на уменията за функционално оценяване на индивидуалните потребности на деца и ученици със специални образователни потребности и определяне на необходимата допълнителна подкрепа за личностно развитие в съответствие с индивидуалните им потребности

Банкя – 19-21 април 2017

На 19 април 2017г в Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти в град Банкя бе открит поредния модул на обучението от Маргарита Бозова, директор на Центъра. Благовеста Борчева (координатор в МОН) потвърди наложилата се от практиката необходимост, оценката на образователните потребности да се извършва в естествената среда на детето.

Доц. Неда Балканска поясни основната цел на приобщаващото образование: „Престоят в училище да не бъде загуба на време за учениците със специални образователни потребности”. Тя припомни, че при децата със слухови увреждания (с кохлеарни импланти и със слухови апарати) бързо настъпва слухова умора. За по-успешното участие на тази група ученици в учебния процес в масова среда е необходимо позиционирането на учителя в зрителното им поле . А инструкциите да бъдат ясни, изразителни, с леко забавен темп.

Проф. Мира Цветкова- Арсова разгледа работещи модели за общуване със зрително затруднените деца. Тя постави акцент върху психологическите проблеми , които се появяват в резултат на увреждането. Невъзможността за обратна връзка чрез екстралингвистичните кодове за общуване , понякога поражда логорея. За нормиране на диалога при учениците със зрителни затруднения трябва да се провеждат подходящи ролеви игри.

Д-р Калоян Дамянов апелира да се премахнат пречките пред ученето . „Учителят не е самостоятелен играч. Начинът на преподаване трябва да бъде съобразен с начина на учене ( респективно възприемане)”. Допълнителната подкрепа в училищни условия може да бъде краткосрочна и дългосрочна. Критериите за нейното определяне са следните:

1. Наличие на увреждане.

2. Самостоятелност в класната стая.

3. Позитивна комуникация.

4. Влияние на терапевтичната подкрепа.

5. Реакция при стимули.

Планът за подкрепа се съобразява с мениджмънта на училището. По европейските стандарти до 5 % от ученическата популация може да бъде насочена за интензивна индивидуална интервенция. За ученици с множество увреждания е подходящо да се въведе в индивидуалния учебен план редукция на учебни предмети. Планът се одобрява от Директора на училището на педагогически съвет и от РУО. В началото на учебната година може да се предостави план-график на родителите за датите на провеждането на екипните срещи на Екипа за подкрепа на личностното развитие. В тези срещи те могат да участват лично, по телефона или онлайн.

Екипът на проф. Ваня Матанова бе представен от д-р Мартин Колев и Венцислав Ангелов. Амбициозни млади хора! Вечната тема за децата с хиперактивност и дефицит на вниманието бе разгледана отново през призмата на клиничната практика и реални казуси. Установено е, че 90% от свръхактивните подрастващи живеят при самотен родител или се отглеждат от прародители. Преобладаващият родителски стил на възпитание е свръхпротективен или неглижиращ. За успешна корекционна работа се препоръчват игри с изчакване. Наличието на този синдром влошава качеството на живот. За намаляване на поведенческите отклонения е от изключително значение бащиният модел на родителство. Много често абдикацията на бащите от отговорности и контрол води до заемане на двете роли от майката. Включването на бащите в терапевтичния процес осигурява успех и преодоляване на нарушенията в самоконтрола.

Д-р Мартин Колев „разнищи” аутизма във всичките му проявления. Той ни запозна с много интересни случаи от своята практика. Най-голям интерес предизвика описанието на явлението савант-аутизъм ( категория на гениални хора в дадена област - например музика, езици, календарно пресмятане, свръхпамет).

Проблемът за възможностите на арттерапията да улесни процеса на приобщаващото образование бе разгледан от Русана Гаджанова ( клиничен психолог, магистър по арттерапия от НБУ). Тя настрои успешно аудиторията за общуване чрез рекламно представяне и изработване на диплянка. Практическите занимания за рисуване по двойки и цветни картини по музикални фрагменти намалиха напрежението и успокоиха участниците, наред с това подобриха комуникацията.

Особен интерес предизвика презентацията на Роси Кунева (Монтесори- терапевт) и нейната млада сътрудничка Десислава Иванова. Модели на подкрепящата среда във всичките й проявления ( според теорията на Андерлинк) бяха експонирани в залата. Роси Кунева постулира за свобода с правила:

1. Ред във времето.

2. Ред в пространството.

3. Ред във взаимоотношенията.

Според нейната теория основна причина за дегенеративните промени с напредване на възрастта е липсата на общуване. Двете дами , взаимно допълвайки се, демонстрираха упражнения за терапия на дислексия.

Детелина Траянова - директор на Логопедичния център в София - разгледа езиковите нарушения от позициите на невропсихологията. Тя предупреди, че добрите логопеди оставят диагнозите на учениците, написани с молив, поне до януари месец. Засегната бе темата за използването на ИКТ в учебната работа. „ До четвърти клас детето овладява предимно чрез опита”. Предупредени бяхме, че ще се провежда масова диагностика в началото на учебната година. С богатия си опит, споделен пред обучаващите се и в много студии и научни презентации, Детелина Траянова ни вдъхнови за нови творчески подходи за работа. „ Затрудненията, които не преминават и след специализирана намеса, са маркери за наличието на дислексия.”

Нуждаем се от подобни форуми. „ Успехът на децата се измерва с тяхното щастие”( Мария Монтесори). И ние сме длъжни да ги подкрепим, за да го изживеят.

Надграждане на уменията за функционално оценяване на индивидуалните потребности на деца и ученици със специални образователни потребности и определяне на необходимата допълнителна подкрепа за личностно развитие в съответствие с индивидуалните им потребности

Банкя – 19-21 април 2017

На 19 април 2017г в Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти в град Банкя бе открит поредния модул на обучението от Маргарита Бозова, директор на Центъра. Благовеста Борчева ( координатор в МОН) потвърди наложилата се от практиката необходимост, оценката на образователните потребности да се извършва в естествената среда на детето.

Доц. Неда Балканска поясни основната цел на приобщаващото образование: „Престоят в училище да не бъде загуба на време за учениците със специални образователни потребности”. Тя припомни, че при децата със слухови увреждания( с кохлеарни импланти и със слухови апарати) бързо настъпва слухова умора. За по-успешното участие на тази група ученици в учебния процес в масова среда е необходимо позиционирането на учителя в зрителното им поле . А инструкциите да бъдат ясни, изразителни, с леко забавен темп.

Проф. Мира Цветкова- Арсова разгледа работещи модели за общуване със зрително затруднените деца. Тя постави акцент върху психологическите проблеми , които се появяват в резултат на увреждането. Невъзможността за обратна връзка чрез екстралингвистичните кодове за общуване , понякога поражда логорея. За нормиране на диалога при учениците със зрителни затруднения трябва да се провеждат подходящи ролеви игри.

Д-р Калоян Дамянов апелира да се премахнат пречките пред ученето . „Учителят не е самостоятелен играч. Начинът на преподаване трябва да бъде съобразен с начина на учене (респективно възприемане)”. Допълнителната подкрепа в училищни условия може да бъде краткосрочна и дългосрочна. Критериите за нейното определяне са следните:

1. Наличие на увреждане.

2. Самостоятелност в класната стая.

3. Позитивна комуникация.

4. Влияние на терапевтичната подкрепа.

5. Реакция при стимули.

Планът за подкрепа се съобразява с мениджмънта на училището. По европейските стандарти до 5 % от ученическата популация може да бъде насочена за интензивна индивидуална интервенция. За ученици с множество увреждания е подходящо да се въведе в индивидуалния учебен план редукция на учебни предмети. Планът се одобрява от Директора на училището на педагогически съвет и от РУО. В началото на учебната година може да се предостави план-график на родителите за датите на провеждането на екипните срещи на Екипа за подкрепа на личностното развитие. В тези срещи те могат да участват лично, по телефона или онлайн.

Екипът на проф. Ваня Матанова бе представен от д-р Мартин Колев и Венцислав Ангелов. Амбициозни млади хора! Вечната тема за децата с хиперактивност и дефицит на вниманието бе разгледана отново през призмата на клиничната практика и реални казуси. Установено е , че 90 % от свръхактивните подрастващи живеят при самотен родител или се отглеждат от прародители. Преобладаващият родителски стил на възпитание е свръхпротективен или неглижиращ. За успешна корекционна работа се препоръчват игри с изчакване. Наличието на този синдром влошава качеството на живот. За намаляване на поведенческите отклонения е от изключително значение бащиният модел на родителство. Много често абдикацията на бащите от отговорности и контрол води до заемане на двете роли от майката. Включването на бащите в терапевтичния процес осигурява успех и преодоляване на нарушенията в самоконтрола.

Д-р Мартин Колев „разнищи” аутизма във всичките му проявления. Той ни запозна с много интересни случаи от своята практика. Най-голям интерес предизвика описанието на явлението савант-аутизъм ( категория на гениални хора в дадена област - например музика, езици, календарно пресмятане, свръхпамет).

Проблемът за възможностите на арттерапията да улесни процеса на приобщаващото образование бе разгледан от Русана Гаджанова ( клиничен психолог, магистър по арттерапия от НБУ). Тя настрои успешно аудиторията за общуване чрез рекламно представяне и изработване на диплянка. Практическите занимания за рисуване по двойки и цветни картини по музикални фрагменти намалиха напрежението и успокоиха участниците, наред с това подобриха комуникацията.

Особен интерес предизвика презентацията на Роси Кунева (Монтесори- терапевт) и нейната млада сътрудничка Десислава Иванова. Модели на подкрепящата среда във всичките й проявления ( според теорията на Андерлинк) бяха експонирани в залата. Роси Кунева постулира за свобода с правила:

1. Ред във времето.

2. Ред в пространството.

3. Ред във взаимоотношенията.

Според нейната теория основна причина за дегенеративните промени с напредване на възрастта е липсата на общуване. Двете дами , взаимно допълвайки се, демонстрираха упражнения за терапия на дислексия.

Детелина Траянова- директор на Логопедичния център в София- разгледа езиковите нарушения от позициите на невропсихологията. Тя предупреди, че добрите логопеди оставят диагнозите на учениците, написани с молив, поне до януари месец. Засегната бе темата за използването на ИКТ в учебната работа. „ До четвърти клас детето овладява предимно чрез опита”. Предупредени бяхме, че ще се провежда масова диагностика в началото на учебната година. С богатия си опит, споделен пред обучаващите се и в много студии и научни презентации, Детелина Траянова ни вдъхнови за нови творчески подходи за работа. „ Затрудненията, които не преминават и след специализирана намеса, са маркери за наличието на дислексия.”

Нуждаем се от подобни форуми. „ Успехът на децата се измерва с тяхното щастие”( Мария Монтесори). И ние сме длъжни да ги подкрепим, за да го изживеят.

                                    Надграждане на уменията за функционално оценяване на индивидуалните потребности на деца и  ученици със специални образователни потребности и определяне на необходимата допълнителна подкрепа за личностно развитие в съответствие с индивидуалните им потребности    

                                                                    Банкя – 19-21 април 2017

                    На 19 април 2017г  в Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти в град Банкя бе открит поредния модул на обучението от Маргарита Бозова, директор на Центъра. Благовеста Борчева ( координатор в МОН) потвърди наложилата се от практиката необходимост,  оценката на образователните потребности да се извършва в естествената среда на детето. 

          Доц. Неда Балканска поясни основната цел на приобщаващото образование: „Престоят в училище да не бъде загуба на време за учениците със специални образователни потребности”. Тя припомни, че при децата със слухови увреждания( с кохлеарни импланти и  със слухови апарати) бързо настъпва слухова умора. За по-успешното участие на тази група ученици  в учебния процес в масова среда  е необходимо позиционирането на учителя в зрителното им  поле . А инструкциите да бъдат ясни, изразителни, с леко забавен темп.

         Проф. Мира Цветкова- Арсова  разгледа работещи модели за общуване със зрително затруднените деца. Тя постави акцент върху психологическите проблеми , които се появяват в резултат на увреждането. Невъзможността за обратна връзка чрез екстралингвистичните кодове за общуване , понякога поражда логорея. За нормиране на диалога при учениците със зрителни затруднения трябва да се провеждат подходящи ролеви игри.

         Д-р Калоян Дамянов апелира да се премахнат пречките пред ученето . „Учителят не  е самостоятелен играч. Начинът на преподаване трябва да бъде съобразен с начина на учене ( респективно възприемане)”. Допълнителната подкрепа в училищни условия може да бъде краткосрочна и  дългосрочна. Критериите за нейното определяне са следните:

1. Наличие на увреждане.

2. Самостоятелност в класната стая.

3. Позитивна комуникация.

4. Влияние на терапевтичната подкрепа.

5. Реакция при стимули.

          Планът за подкрепа се съобразява с мениджмънта на училището. По европейските стандарти до 5 % от ученическата популация може да бъде насочена за интензивна индивидуална интервенция. За ученици с множество увреждания е подходящо да се въведе в индивидуалния учебен план редукция на учебни предмети. Планът се одобрява от Директора на училището на педагогически съвет и от РУО. В началото на учебната година може да се предостави план-график на родителите за датите на провеждането на екипните срещи на Екипа за подкрепа на личностното развитие. В тези срещи те  могат да участват лично, по телефона или онлайн.

         Екипът на проф. Ваня Матанова бе представен от д-р Мартин Колев и Венцислав Ангелов. Амбициозни млади хора! Вечната тема за децата с хиперактивност и дефицит на вниманието бе разгледана отново през призмата на клиничната практика  и реални казуси. Установено  е  , че 90 % от свръхактивните подрастващи живеят при самотен родител  или се отглеждат от прародители. Преобладаващият родителски стил на възпитание е свръхпротективен или неглижиращ. За успешна корекционна работа се препоръчват игри с изчакване. Наличието на този синдром влошава качеството на живот. За намаляване на поведенческите отклонения е от изключително значение бащиният модел на родителство. Много често абдикацията на бащите от отговорности и контрол води до заемане на двете роли от майката. Включването на бащите в терапевтичния процес осигурява успех и преодоляване на нарушенията в самоконтрола.

          Д-р Мартин Колев „разнищи” аутизма във всичките му проявления. Той ни запозна с много интересни случаи от своята практика. Най-голям интерес предизвика описанието на явлението  савант-аутизъм ( категория на гениални хора в дадена област  - например музика, езици, календарно пресмятане, свръхпамет).

          Проблемът за възможностите на арттерапията да улесни  процеса на приобщаващото образование бе разгледан от Русана Гаджанова ( клиничен психолог, магистър по арттерапия от НБУ). Тя настрои успешно аудиторията за общуване чрез рекламно представяне и изработване на диплянка. Практическите занимания за рисуване по двойки  и цветни картини по музикални фрагменти намалиха напрежението  и успокоиха участниците, наред с това подобриха комуникацията.

          Особен интерес предизвика презентацията на Роси Кунева (Монтесори- терапевт)  и нейната млада сътрудничка Десислава Иванова. Модели на подкрепящата среда във всичките й проявления   ( според теорията на Андерлинк) бяха експонирани в залата. Роси Кунева постулира за свобода с правила:

1. Ред във времето.

2. Ред в пространството.

3. Ред във взаимоотношенията.

          Според нейната теория основна причина за дегенеративните промени с напредване на възрастта е липсата на общуване. Двете дами , взаимно допълвайки се, демонстрираха упражнения за терапия на дислексия.

         Детелина Траянова- директор на Логопедичния център в София- разгледа езиковите нарушения от позициите на невропсихологията. Тя предупреди, че  добрите логопеди оставят диагнозите на учениците, написани  с молив, поне до януари месец. Засегната бе темата за използването на ИКТ в учебната работа. „ До четвърти клас детето овладява предимно чрез опита”. Предупредени бяхме, че ще се провежда масова диагностика  в началото на учебната година. С богатия си опит, споделен пред обучаващите се и в  много студии и научни презентации, Детелина Траянова ни вдъхнови за нови творчески подходи за работа. „ Затрудненията, които не преминават и след специализирана намеса, са маркери за наличието на дислексия.”

         Нуждаем се от подобни форуми. „ Успехът на децата се измерва с тяхното щастие”( Мария Монтесори). И ние сме длъжни да ги подкрепим, за да го изживеят.

                                    Надграждане на уменията за функционално оценяване на индивидуалните потребности на деца и  ученици със специални образователни потребности и определяне на необходимата допълнителна подкрепа за личностно развитие в съответствие с индивидуалните им потребности    

                                                                    Банкя – 19-21 април 2017

                    На 19 април 2017г  в Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти в град Банкя бе открит поредния модул на обучението от Маргарита Бозова, директор на Центъра. Благовеста Борчева ( координатор в МОН) потвърди наложилата се от практиката необходимост,  оценката на образователните потребности да се извършва в естествената среда на детето. 

          Доц. Неда Балканска поясни основната цел на приобщаващото образование: „Престоят в училище да не бъде загуба на време за учениците със специални образователни потребности”. Тя припомни, че при децата със слухови увреждания( с кохлеарни импланти и  със слухови апарати) бързо настъпва слухова умора. За по-успешното участие на тази група ученици  в учебния процес в масова среда  е необходимо позиционирането на учителя в зрителното им  поле . А инструкциите да бъдат ясни, изразителни, с леко забавен темп.

         Проф. Мира Цветкова- Арсова  разгледа работещи модели за общуване със зрително затруднените деца. Тя постави акцент върху психологическите проблеми , които се появяват в резултат на увреждането. Невъзможността за обратна връзка чрез екстралингвистичните кодове за общуване , понякога поражда логорея. За нормиране на диалога при учениците със зрителни затруднения трябва да се провеждат подходящи ролеви игри.

         Д-р Калоян Дамянов апелира да се премахнат пречките пред ученето . „Учителят не  е самостоятелен играч. Начинът на преподаване трябва да бъде съобразен с начина на учене ( респективно възприемане)”. Допълнителната подкрепа в училищни условия може да бъде краткосрочна и  дългосрочна. Критериите за нейното определяне са следните:

1. Наличие на увреждане.

2. Самостоятелност в класната стая.

3. Позитивна комуникация.

4. Влияние на терапевтичната подкрепа.

5. Реакция при стимули.

          Планът за подкрепа се съобразява с мениджмънта на училището. По европейските стандарти до 5 % от ученическата популация може да бъде насочена за интензивна индивидуална интервенция. За ученици с множество увреждания е подходящо да се въведе в индивидуалния учебен план редукция на учебни предмети. Планът се одобрява от Директора на училището на педагогически съвет и от РУО. В началото на учебната година може да се предостави план-график на родителите за датите на провеждането на екипните срещи на Екипа за подкрепа на личностното развитие. В тези срещи те  могат да участват лично, по телефона или онлайн.

         Екипът на проф. Ваня Матанова бе представен от д-р Мартин Колев и Венцислав Ангелов. Амбициозни млади хора! Вечната тема за децата с хиперактивност и дефицит на вниманието бе разгледана отново през призмата на клиничната практика  и реални казуси. Установено  е  , че 90 % от свръхактивните подрастващи живеят при самотен родител  или се отглеждат от прародители. Преобладаващият родителски стил на възпитание е свръхпротективен или неглижиращ. За успешна корекционна работа се препоръчват игри с изчакване. Наличието на този синдром влошава качеството на живот. За намаляване на поведенческите отклонения е от изключително значение бащиният модел на родителство. Много често абдикацията на бащите от отговорности и контрол води до заемане на двете роли от майката. Включването на бащите в терапевтичния процес осигурява успех и преодоляване на нарушенията в самоконтрола.

          Д-р Мартин Колев „разнищи” аутизма във всичките му проявления. Той ни запозна с много интересни случаи от своята практика. Най-голям интерес предизвика описанието на явлението  савант-аутизъм ( категория на гениални хора в дадена област  - например музика, езици, календарно пресмятане, свръхпамет).

          Проблемът за възможностите на арттерапията да улесни  процеса на приобщаващото образование бе разгледан от Русана Гаджанова ( клиничен психолог, магистър по арттерапия от НБУ). Тя настрои успешно аудиторията за общуване чрез рекламно представяне и изработване на диплянка. Практическите занимания за рисуване по двойки  и цветни картини по музикални фрагменти намалиха напрежението  и успокоиха участниците, наред с това подобриха комуникацията.

          Особен интерес предизвика презентацията на Роси Кунева (Монтесори- терапевт)  и нейната млада сътрудничка Десислава Иванова. Модели на подкрепящата среда във всичките й проявления   ( според теорията на Андерлинк) бяха експонирани в залата. Роси Кунева постулира за свобода с правила:

1. Ред във времето.

2. Ред в пространството.

3. Ред във взаимоотношенията.

          Според нейната теория основна причина за дегенеративните промени с напредване на възрастта е липсата на общуване. Двете дами , взаимно допълвайки се, демонстрираха упражнения за терапия на дислексия.

         Детелина Траянова- директор на Логопедичния център в София- разгледа езиковите нарушения от позициите на невропсихологията. Тя предупреди, че  добрите логопеди оставят диагнозите на учениците, написани  с молив, поне до януари месец. Засегната бе темата за използването на ИКТ в учебната работа. „ До четвърти клас детето овладява предимно чрез опита”. Предупредени бяхме, че ще се провежда масова диагностика  в началото на учебната година. С богатия си опит, споделен пред обучаващите се и в  много студии и научни презентации, Детелина Траянова ни вдъхнови за нови творчески подходи за работа. „ Затрудненията, които не преминават и след специализирана намеса, са маркери за наличието на дислексия.”

         Нуждаем се от подобни форуми. „ Успехът на децата се измерва с тяхното щастие”( Мария Монтесори). И ние сме длъжни да ги подкрепим, за да го изживеят.