Пеперудени коне
За новата стихосбирка на Валентин Йорданов
Огнена следобедна събота. И е тихо наоколо. Всичко е замряло, не помръдва нито едно листенце от жаркото безветрие. Нито да се заемеш с някаква работа, нито да спиш… Просто лежиш отпуснат в леглото, съзерцаваш тавана над теб и не ти остава нищо друго, освен да оставиш мисълта ти да пътува накъдето и хрумне. Мисля си, че е вече осемнадесети, а нямам вест от Вальо. Трябваше да е пристигнал в Атина преди няколко дни. Трябва да се видим и да взема в ръцете си новата му стихосбирка „Пеперудени коне’. Какво ли е включил в нея? Любовна лирика… да. Знам, че Вальо е страхотен поет, знам, че е изтъкан от поезия, знам, че се къпе в най-точните, най-силни думи и хвърля пръски от тях наоколо… Повдигнах се от леглото и с надеждата, че Фейсбук ще ми подаде още няколко приятели, се зарових в интернет. Няколко часа преди това попаднах на блога на един мой съгражданин и стар приятел, с когото не сме се виждали от години, прекрасен поет, нежен и ч ...