В далечното минало, когато прабългарите се кланяли на бог Тангра, те имали една зловеща традиция: най-умните, най-способните и интелигентните от тях, есенцията на прабългарския народ, те убивали в чест на Тангра, да му служат в отвъдния свят.
Сега, след хилядите перипетии, през които е преминал народът ни, жестоките закони са изчезнали. Но са оставили трайна следа в паметта му. Сега, същият този нашенец, изпитва тайнствена непоносимост към умния и можещия си сънародник. Ние му викаме завист, а то е може би стремеж оня, който е по-добре от мене да изчезне, да се махне или поне да бъде унизен. И вместо да се учим от способните, ние ги пъдим в чужбина. А древният закон при другите народи не важи. Те вместо да убиват водачите си, оставят да ги водят. И затова стигат донякъде...
ЗА ГЛУПОСТТА
Нашенецът обича невежеството, грубостта, глупака. Ние се кефим на момичето, което пее песента на Марая Кери, по глупав и абсурден начин, гледаме я в Интернет и умираме от смях. Вместо да застанем до въп ...