Робът се бори за свобода
РОБЪТ СЕ БОРИ ЗА СВОБОДА ;
СВОБОДНИЯТ – ЗА СЪВЪРШЕНСТВО,
А СЪВЪРШЕННИЯТ – ЗА ЛЮБОВТА
ЛИБЕРТА = СВОБОДА ( на френски език)
ЛИБЕРТА = ЛИ . БЕ . Р т А = 31 квадрата . 42 кв.км . 4 региона + 8 кв.км = 5 216 кв.км – това е архитектурен план на екологичен град с календарен кадастър за 190 080 жители – виж чертежа.
Л = 3 = Литий – хим.ел. №3
И = 1 = Идрогено – хим.ел. №1
Б = 4 = Берил – хим.ел. №4
Е = 2 = Хелий – хим.ел. №2
Р = 4 = Четири
т = + = Товаря, прибавям, плюс
А = 8 = Ахт – на немски език
Цветът на свободата е БЯЛ !
БЯЛ = ВАЙС (на немски език)
ВАЙС = 5 216 кв.км – площ на календарния град
В = 5 = Бор – хим.ел. №5
А = 2 = Ъ = Е = Хелий – хим.ел. №2 – променливо “Е”
Й = 1 = Идрогено – хим.ел. №1
С = 6 = Карбон – хим.ел. №6
Инж. Лиляна Благоева Андреева
ВЪПРЕКИ ВСИЧКО
Въпреки всичко,
въпреки хомота –
сърцето самичко
обича живота…
С него и душата
бленува, мечтае,
наказана до стената
щастие ви желае…
А вий не се чудете
на порива чист –
ръката поемете
светът е лъчист…
© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Май съм попаднала в съда на Саламанка
или в архипелаг "ГУЛАК" на ново - скалъпените процеси...
Тренировките "на сухо" продължават и в електронното пространство!
Построиха те завода
на фараона за народа
с ТеВеу концлагеристи,
инженери и артисти!
Сега цари розова мизерия
в кастовата ни империя,
а новият башибозук
развихри се отново тук!!!... -
Ужас! Ужас! Ужас!
Има мисли и думи, които е неморално да се променят! Такова е и веруюто на Яне Сандански „Робът се бори за свобода, свободният - за съвършенство”! Не стига, че не сте сложила кавички, което по същество си е плагиатство; не стига, че не сте се посвенила да го допълвате, но сте го направила и по абсолютно некадърен и неграмотен начин! Две грешки в две думи! Ужас! Кого ще плагиатствате следващия път за поредния ви тюрлюгювеч? Левски, Ботев?... Докато публикувахте безобидните си идейки от рода на „рентиерски комунизъм, но без социализъм” /сега разбирам, защо бабите реститутки по „Витошка” са построили комунизма за себе си, но мразят БСП!/, гледах със снизхождение на тях. Обаче, когато окепазявате националните ни герои, използвайки ги в насмешливите ви идеи, тогава не мога да мълча! Засрамете се!
На възторгнатите от подобно кощунство ще кажа – вие сте убийци! Убивате националните ни герои, убивате езика ни, убивате сайта... -
Благодаря на Веска и Елена за хубавите думи и съпричастността към моята кауза! А на Ина и Севдалин ще кажа, че сте надхвърлили отдавна тинейджърската възраст за да се изживявате като хейтъри и скучаещи плейбои!Защо сте решили да се присъедините към войнстващата посредственост?
-
Скъпа Ина, критиката ми е към всички светски и религиозни власти.Обвинявам ги в това , че изповядват стари лъжливи концепции и митове, които грубо и безпардонно нарушават всичките ни човешки права. Твърдя, че в ЕКГ (екологичните календарни градове ) са осигурени всичките най-важни права и свободи на човека. Всяко друго държавно устройство е вредно, пагубно и геноцидно както за отделната личност, така и за живота на земята като цяло.
Имам претенцията да съм т.н. "Ревизионна комисия" на "Партията", състояща се от един единствен член - аз самата.
И ако ти не се само един хейтър, то въпросът ти има резон и аз съм доволна, че го задаваш.Това все пак е специализирана материя и не зная доколко е разбираема от обикновения читател.С тези коментари можеби нещата ще станат по-ясни. -
Може да ви се струва че не чета, но мнението си е лично ваше... Ако бях разбирачка щях да намеся коментар... това не ми пречи да следя публикациите на Лилиана и да ги чета с интерес!
-
!!!!! Поздрав сърдечен, Лили!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Аз пък ще се възползвам от случая, да изсипя малко зърно при плявата, като припомня малък откъс от разказа на Достоевски "Сънят на смешния човек"? Не знам защо, но се сетих за него, прочитайки поредната ви теоретична разработка на тема рентиерски комунизъм:
„...Аз съм смешен човек. Сега ме наричат луд. Това би било нещо като издигане на служба, ако не оставах за тях все тъй смешен, както и преди. Но аз вече не им се сърдя, сега всички те са ми симпатични дори когато ми се присмиват- и тогава са ми някак особено мили. Дори и аз бих се посмял заедно с тях- не толкова на себе си, колкото от обич към тях, ако не ми беше толкова тъжно. А ми е тъжно, понеже те не знаят истината, а аз зная тая истина. Ох, колко тежко е само ти единствен да знаеш истината! Но те не могат да го разберат. Не, не могат...”
Не, не мога...