2 abr 2017, 19:27  

Ролята на мъжа - ние и света 5.3 

  Periodismo » Articílos sociales, Articúlos de critica, Articúlos políticos
1692 2 2
23 мин за четене

Ние и света, в който живеем

 

Ролята на мъжа в обществото – част 5.3

 

Увеличаване властта – държавата и различните форми на управление.

   

    Въпросът за властта винаги е съблазнявал мъжете, подобно на печалбата. Да си глава на семейство е твърде отговорно и изискващо себеотрицание нещо, което изисква да дадеш най-доброто за членовете му и ангажира изцяло времето и способностите. Именно този вид себеотрицателно посвещение на другите представлява правилната основа на властта. Този, който се натоварва със служене на другите и работи в техен интерес, заслужава почит и послушание, мотивирани от благодарност и любов. Но когато мотивите на човека са стремеж към забогатяване и издигане над другите, тази роля никак не го задоволява. Никой обаче няма желание да стане подчинен на някого просто така. За да спечелиш авторитет и влияние над другите е нужно да ги убедиш в твоето превъзходство и в нуждата им от теб като водач. Когато служиш на другите от желание за тяхното преуспяване и наистина имаш способностите на водач, всичко става естествено и дава добър резултат. Но когато мотивът е собственото преуспяване и не си в нищо по-добър от другите, може да се издигнеш само по нечестен начин – като се представиш за такъв, какъвто не си и като ги мамиш, че ще постигнат желана цел чрез теб. Това е основата на политиката и властта от древността до днес. Измами, интриги, компромати, насилие и страх са били основните средства за издигане във властта и за нейното запазване. Хората трябва да бъдат държани в невежество, заблуда, слабости и страх, за да се хващат за предлаганите от властта цели като спасение и да считат своите водачи за най-великите и най-способните, които е възможно. Разумът, действащ без морал, е свързал тясно интересите на управляващите с науката. Чрез нея успешно се намират начини и средства за влияние и контрол над обществото. Когато хората живеели разпръснато и в малки селища, обработвайки земята и отглеждайки животни, комуникациите и възможностите за разширяване на властта били ограничени. Но чрез научно-техническия прогрес били изобретени много начини за увеличаване на властта. Хората биват събрани в градовете, където зависимостта им и влиянието над тях силно нарастват. Усъвършенстването на транспорта, комуникациите, военните средства, медиите и т.н. дават възможност за все по-мощно и пълно манипулиране на общественото съзнание и контрол над масите. Властта става все по-концентрирана към по-малък брой хора и все по-всеобхватна към влияние над много народи и дори над цялата планета. Алчността и жаждата за власт нямат граници. Голямата цел на хората, събрали парите и властта в ръцете си е да установят нов световен ред с единно управление над цялото човечество. Днес науката и техниката предлагат такава възможност. Остава само да бъдат подготвени хората, за да приемат това събитие като естествена необходимост и да го подкрепят. За да се съгласят хората на такъв пълен контрол над тях и отказване от личната свобода, трябва да бъдат изплашени и безпомощни. Трябва да им се даде надежда за бъдещето чрез политиката на управлението. Трябва да бъдат издигнати общи интереси, обединяващи всички хора. А от друга страна да бъдат репресирани и унищожени всички, които държат на своето право сами да решават съдбата си и да управляват живота си, на свободата да имат собствен ум, морал и съвест, на истината и справедливостта. Целия път на историята показва, че това е естествения край на развитието на едно човечество, движено от ненаситна алчност и управлявано чрез насилие и измама. Така, загърбвайки морала и семейните ценности, мъжете довеждат човечеството до една жестока и безскрупулна тирания.

 

Държавата, обществото и сигурността

 

   Основата на властта и управлението на съвременното общество е страхът и принудата. Самата идеология на държавата е в така наречения обществен договор, споразумение между членовете на едно общество да се лишат от част от свободите си и правата си, за да може чрез обединяване под едно управление и чрез институции да гарантират най-важните си права, изразени в конституцията и законите. По-просто казано, ако аз съм сам, мога да имам максимална свобода, но нямам сигурност – престъпниците и по-силните от мен могат да ми отнемат собствеността, семейството и живота, могат да упражняват власт над мен и живота ми. Затова аз се съгласявам с общоприети закони и давам парите и съдействието си на управлението на обществото – държавата и институциите, за да имам нейната закрила и подкрепа чрез войската, полицията, съдебната власт и т.н. Така аз разчитам на властта да принуди престъпниците и по-силните от мен да не ми вредят и да имам приемливи условия за съществуване и развитие. Ако някой нарушава законите, той бива принуждаван чрез материални санкции, чрез лишаване от свобода и дори чрез сила да се съобрази с тях или да бъде изолиран от обществото. Този принцип на действие влияе върху всичко в обществото. В самата му основа – семейството, отношенията на власт са на същия принцип: родителите управляват децата си обикновено с принуда. Децата се покоряват от страх, че ще бъдат лишени от пари, привилегии или дори ще бъдат малтретирани. Те възприемат този модел за властта и го прилагат в бъдещото си семейство и в обществения си живот. Всъщност, очевидно е, че на същия принцип действат престъпниците и рекетьорите – чрез страх и принуда. Липсата на любов между хората и в семейството поражда страх и насилие, чиято основа е егоизма. Хората искат да имат свобода, но не знаят друг начин да се предпазят от насилието и алчността на другите, освен чрез обществения договор и държавата – всъщност, чрез същия страх и принуда спрямо всички, нарушаващи приетите норми.

   Но има друг начин за решаване проблемите, който хората са изоставили и забравили. Единствения възможен правилен начин за предпазване от злото и спазване на принципите на правото и доброто е любовта! Любовта мотивира човека да отхвърля злото във всичките му форми и да желае да върши доброто. Всъщност именно това е принципната същност на любовта – чувствата, преживяванията, копнежите са само влияния на принципа на любовта в човешката природа и живот. Действителната същност на любовта е принципа, управляващ поведението и морала на човека – да вършиш добро и да не вършиш зло. Само любовта може да накара човек да се откаже от егоистичните си стремежи и склонности и да се посвети на благородни каузи, на формиране на добродетели, на себе пожертвувателност за другите, на посвещение на щастието и благоденствието на другите. Героите на всеки народ са хората, отрекли се от себе си и отдали живота си за другите – техния мотив не е бил егоистичен, не от страх и принуда са били движени. Те са направили своите подвизи от любов към род и родина, от любов към правото и омраза към злото. Когато любовта движи сърцата на хората в семейството и обществото, тогава страхът изчезва и принудата става излишна. Тогава всеки желае да върши доброто доброволно, с убеждение и с всичките си сили. Това прилича на днешните хора на утопия – на хипотетична мечта, невъзможна за постигане. Затова не желаят да приемат да живеят на принципа на любовта – смятат, че ще бъдат неадекватни на реалността и ще станат жертви на злото. Но в действителност само това е пътя за победа над злото в днешното общество и винаги. Всичко започва от семейството – там от люлката до зрелостта детето възприема ценностите на своите родители. И когато тези родители живеят според принципа на любовта – когато отношенията им помежду им и с децата им са такива и техния личен пример е доказателство за това, тогава техните деца израстват с омраза към злото и желаещи и можещи да вършат добро. Когато пораснат, те стават едно влияние за добро над обществото, в което живеят. Движени от гореща любов към правото, влагайки най-добрите си способности за благото на другите, посвещават и отдават живота си на благородни каузи и предават ценностите си на своите деца и на хората около себе си. Така постепенно силата на доброто расте и влияе срещу злото – няма нужда от революции и проливане на кръв, без полиция, войска, съд и държава, хората стават по-добри и изоставят злото без насилие и страх, когато се научат да обичат. В степента, в която любовта ръководи народните маси, в тази степен има успех в обуздаването на злото и в прогресивните промени в обществен мащаб. Държавата и институциите не могат да постигнат това. Те само могат да подкрепят и да служат като инструменти за управление, но влиянието им е такова, каквото е обществото. Едно опорочено общество има опорочена държава и институции.

Един голям пример за положителен прогрес на обществото чрез любовта без насилие и страх е историята на първите християни в Римската империя. Тези хора са нямали никакви политически и икономически амбиции, но са били яростно преследвани от властта. Имало е много други религии, които са били толерирани, въпреки че са били различни от официалната религия на Рим – защото те с нищо не заплашвали съществуващия ред и власт. Но тези нови християни живеели на принципа на любовта. Те доказали с живота си, че „човек за човека не е вълк, а брат“, те били така чисти от светски амбиции, суета и егоизъм, че печелели уважението и доверието на всички обикновени хора. На фона на техния несебелюбив и посветен на доброто живот характера и живота на власт имащите и богатите изпъквал в цялата си грозота и порочност. Те знаели, че не могат да бъдат почитани и вярвани от народа заради влиянието на християните. Затова използвали всякакви нечестни средства, за да подбудят омраза към християните и да ги унищожат физически. Но колкото повече християните били преследвани, измъчвани и убивани, толкова по-ярко и убедително си личало падението на управниците и обществото и правотата и достойнствата на християните. Кръвта на християните сякаш била семе, от което изниквали много нови на тяхното място, влиянието им над обществото растяло все повече, въпреки, че всеки искащ да бъде християнин бил заплашен от преследване и смърт. Управниците разбрали, че не могат да задържат не само авторитета, но и властта си над народа. Затова прекратили гоненията и се „пребоядисали“, приемайки християнството и превръщайки го в официална и по-късно в главна религия. Използвали авторитета му, за да укрепят и запазят властта си. Направили промени, които премахвали някои обществено неприемливи практики. Така отново запазили властта си над народа. Армиите на Спартак не можаха да премахнат робството, въпреки че разчитаха на подкрепата на многобройните роби и въпреки героичните си борби с оръжие. Но християните без оръжие и насилие доказаха, че робството е несъвместимо с истинската любов и е несправедливо и нечестно.

    За да запазят авторитета и властта си, управляващите трябва постоянно да предлагат на обществото нов, „по-добър“ ред, според популярните и утвърдени ценности и идеи на народа. Така са създадени идеологиите и политиката на всички обществени строеве до днес. Днес обществото подкрепя и вярва в „демокрацията“ и „човешките права“. Постепенно ще стане ясно, че те са само празни думи без действително покритие, и тогава ще дойдат нови идеи и нови лозунги. Само едно си остава същото – едни управляват и държат парите, а мнозинството се покоряват и служат на богатите. Ще дам за пример лозунга от близкото комунистическо минало: „Всичко за човека, всичко в името на човека!“ Народа разбра, че действителността е друга: „всичко за човека, всичко в името на човека – и ние го знаем кой е тоя човек“- става дума за управляващите.

 

    Идеите за управлението и обществото

 

   Това, че управляващите намират начин да използват идеите за промяна в обществото не означава, че ги създават. По-лесно и удобно е поддържане на статуквото. Обикновено идеите идват от интелектуално и нравствено издигнати хора от народа, не от управляващите. Истината и правдата не подлежат на контрол чрез власт и принуда. Затова идеите, които спечелват доверието на народа, волно или по принуда биват възприети и от управляващите. Те признават тези идеи и принципи, но така ги прилагат и извъртат, че властта и парите да си останат пак в тях. Безскрупулните, нечестните, егоистичните винаги изплуват като каймак на обществото – властта е тяхна цел и средство за съществуване. Когато липсва морал, властта, както парите и всички блага не се употребяват справедливо и честно. Ако идеолозите и героите, на които властта публично отдава почит, възкръснат и видят как се прилагат идеите им за обществото и как се следва примера им, ще бъдат дълбоко потресени и не биха били съгласни! Никой не е съгласен властта да бъде в егоистични и порочни хора, които не са с нищо по-добри, а даже обикновено много по-лоши от народа, който управляват. Никой не е съгласен да се покорява на едно несправедливо и нечестно управление, да бъде управляван чрез насилие и страх. Но сякаш винаги става така, че най-лошите узурпират властта и няма спасение от насилието и несправедливостта. Това е една измама, която власт имащите поддържат с всички сили – хората, въпреки че са недоволни, да мислят, че това е естествено и няма как да бъде иначе.

За истинското решение на проблема с властта на нечестните и престъпниците

 

Връзката между народ и управляващи

 

   Комунизма обяви, че богатите и власт имащите са виновни за несправедливото управление на обществото, и че ако властта им се отнеме и се вземе принудително от народа (диктатура на пролетариата), тогава управлението ще бъде справедливо и честно. Но действителността показа, че въпреки идеологията начело на обществото пак застанаха най-алчните и безскрупулните хора. В Демокрацията, която се основава на идеята, че властта произтича и се контролира от народа чрез изборите и гласуването, пак начело на обществото са богатите и нечестните. Причината за това не е в управляващите, а в самия народ! Ако като цяло и като мнозинство хората са честни, почтени и с висок морал, те биха избрали най-добрите и най-достойните между тях за лидери и управляващи. Те не биха търпели да ги управляват недостойни и безскрупулни хора и биха ги свалили от власт. Но истината, колкото и неприятна да е тя е, че цялото общество е пропито от алчност и безскрупулност и има нисък морал. Кои овце биха избрали вълци за пастири? Но ако всички са вълци, то главатаря им ще е най-злия и най-силния! За това честните и добрите хора са като овце сред вълци, те са много малко и не могат да застанат начело, но са потискани и държани извън властта от безскрупулните и нечестните богаташи и власт имащи. Ако днес живееха Левски и Ботев, те нямаше да бъдат удобни за никоя политическа партия, за богатите и власт имащите. Щяха да бъдат потискани икономически и политически от властващата корупция и алчност. Щяха да бъдат очернени, отхвърлени и дори премахнати. Кой не можа да изтърпи и премахна Алеко Константинов – Щастливеца? Неговия най-прочут герой – Бай Ганьо, типичния българин, завзел властта и недоволен от разголването на личността и делата му! Може ли един нечестен и безскрупулен народ да има честно и справедливо управление? Съвсем естествено е, че когато мнозинството са нечестни, то нечестността тържествува и превзема властта. Затова честните и способните хора не искат да правят бизнес и да участват в политиката, защото не биха могли да успеят, оставайки такива. Много напускат страната и отиват някъде, където могат да живеят по-достойно. Но това не е решението на проблема. Не искам да обиждам никого, но истината е неприятна за нечестните хора. Истината е, че всеки народ предопределя управлението си, затова се казва, че народът заслужава управниците си. С това не обезвинявам управляващите, но не в тях е корена на проблема. Затова и решението на проблема не е в тях, а в неговия източник – в народа, по-точно в неговия морал и ценности.

   Решението на проблема е там, от където е произлязъл – в семейството, в ролята на мъжа, във възпитанието на децата, в поколението, което се създава. Любовта, превърната в принцип на живота, е невъзможно да бъде победена и спряна от никакви икономически и политически сили. Ако хората от народа се обърнат към нея, и оставят алчността и нечестността, тогава доброто ще се увеличава все повече и повече и ще рефлектира в обществото и в неговото управление. Страхът от богатите, управляващите и престъпниците е заробваща заблуда! Хищниците не могат да съществуват без тревопасните, така и престъпниците, богатите и власт имащите не могат да запазят властта си, ако нямат народ и общество, което да ги търпи и поддържа. Хищниците обикновено убиват само за да се нахранят, и ако тревопасните намалеят и изчезнат – тогава намаляват и изчезват и хищниците. Между хищниците има такива, които убиват всичко, което могат, даже и да не могат да го изядат – наричат се свирепи. В историята не веднъж е имало такива хора – свирепи хищници, алчни да сложат света в краката си и да имат всичко! Те са подбуждали най-ужасните войни и престъпления – такива като Нерон, Хитлер и други. Хората осъзнават, че ако искат да оцелеят и да живеят нормално, трябва да премахнат тези изверги. С огромни жертви и усилия, в тежки войни и кръвопролития, народите стават и премахват такива хора. Но можеха ли Хитлер и Нерон да извършат чудовищните си престъпления, ако техния народ не беше ги подкрепил? Жалко е, че хората се обединяват и се противопоставят само на крайните и най-ужасни форми на злото, но търпят и подкрепят и вършат всички по-малки такива. Но ако народът застане единно срещу всяко зло и подкрепя доброто, никаква власт няма да може да се противопостави. Какво, ако войската, полицията и престъпниците ни заплашват – ще избият целия народ ли, ще им стигнат ли затворите – не! Биха си подвили опашките и биха казали, че ще се съобразят с мнозинството. Биха разбрали, че или ще карат честно и справедливо, или ще бъдат изритани от обществото! Но проблема сега е, че няма разлика между тях и народа, защото те са същите и са част от този народ. Тези управляващи, богаташи и престъпници имат родители и деца от народа и те ги търпят и подкрепят! Като цяло, като народ, ние ги подкрепяме, затова съществуват и са такива!

    Преди година гледах за първи път филма „Списъците на Шиндлер.“ Две неща останаха завинаги в мен от него. Първото беше, че човекът и обществото са способни на най-долни и ужасни престъпления – този филм и цялата ни история са красноречиво доказателство! Всяко чувство и отношение на човешка доброта, достойнство и чест са погазвани от човечеството през всяка епоха! Излях своята болка и протест в три стихотворения, които никога не посмях да публикувам, въпреки че са самата истина. Но тук е мястото, където мога да ги споделя, като се разбират основанията за тях.

 

 

Може да си ти!

 

Помни, човеко, миналото си:

Че си ограбвал слабите и бедните,

Излъга простите, престъпи клетвите си ти

И не пожали страдащите и бездомните!

 

Отрече истината, на клада праведните изгори

Измъчва незлобивите, невинните уби

Охули чистите и верните предаде ти,

Безценното продаде, светлината угаси!

 

Поиска всичко без да даваш нищо ти

Ламтя за власт, за слава, за пари

За удоволствия, удобство и разкош

Но правда, мир, любов не придоби…

 

Помни, човеко, винаги помни:

Такъв си бил и може пак да бъдеш.

Обичам те – простил съм ти! Но моля:

Покай се! Поправи се! Бди!

 

 

Докъде ще стигнем?

 

Човек – това звучало гордо.

Човекът – мярка за света.

Човекът – извор на доброто,

На братство, правда и на свобода.

 

Коя лъжа, човеко, не повярва?

Пред кой ли идол не се поклони?

И над какво не се само въздигна,

Какъв не се само провъзгласи?

 

Кое престъпно дело не извърши?

Къде е границата на злините ти?

Кое ли право ти не си прекършил,

Какво ли свято ти не оскверни?

 

Презря Създател и природа,

Презря родители, деца.

Презря семейство, брака, пола,

Презря срама, честта, дълга!

 

А днес какъв си – по-добър ли?

Защо оръжия трупаш ти?

Събираш сила – за какво ли?

Къде ще стигнем – помисли!

 

 

Ще жънем!

 

Каквото сеем – туй ще жънем –

Това закон е за човека.

Каквото сее днеска – утре

Ще жъне в изобилна жетва!

 

Посей злини и бедствия ще жънеш

Посей неправда и ще жънеш зло и страх

Посей неверие – безсъвестна жестокост жънеш

Посей разврат – ще жънеш безконролна страст.

 

Посей насилие и страх,

Контрол, отнемане на свобода:

Ще жънем деградация и грях,

Терор, фашизъм, холокост, война.

 

Посей любов – ще жънеш прошка ти,

И мир, и свобода, просперитет!

И истина посей – за да пожънеш правда и

От зло свободен, Бог да е със теб!

 

Каквото жънем днес – това сме сели.

Какво ще сеем днес си помисли:

И туй, което искаш всички да пожънем –

Ти САМ прави – това засявай ТИ!

 

    Второто нещо, което остана в мен от този филм, беше примерът на Шиндлер. Отначало обикновен спекулант и мошеник без особени скрупули, той се възползва от геноцида срещу евреите, за да спечели богатство за себе си. Но в допира си с тях, той започва да разбира, че никой няма право да ги счита за низши и безправни същества, че те са също толкова хора и заслужават също така живот, справедливост и щастие, както всички хора. Отвратен от ужасната жестокост на фашизма и покъртен от трагедията на евреите, Шиндлер сменя своите приоритети и цели в живота. Той използва цялото си богатство и влияние, за да спаси колкото може евреи от гибел и жестокост. В него се развиват съчувствие, уважение и обич към страдащите и заплашените. След всеотдайна борба идва края на войната и фашизма. Евреите, които оцеляват благодарение на този човек – повече от хиляда души, са спасени. Никога няма да забравя края на този филм, който е действителна история! Спасените от Шиндлер евреи му изразяват искрена и дълбока благодарност и обич. Той прие това като своята най-голяма награда и постижение в живота! Сърцето му се разкъса от болката и ужаса, които преживяха тези хора и той започна горчиво да се упреква и да плаче, че е пропилял ненужно много пари и възможности за себе угаждане и показ, вместо да спаси още няколко човека. „Можеше да спася още някого! Вече е късно да го направя!“ - мъчително призна той пред тези хора. Какъв контраст с това, което беше в началото и с цялото зло, което германците извършиха! Когато човешкото сърце се изпълни с любов и доброта, колко по различно вижда живота и избира пътя си! Така и ние можем да се променим, когато приемем любовта, истината и правдата в живота си – още не е късно, има шанс нещата да се обърнат към добро! В името на всичко, което обичаме и ценим – нека всеки от нас да бъде честен и верен и животът ни ще стане по-добър!

 

Край на част 5.3

© Александър Ценов Todos los derechos reservados

Ако някой иска да сподели с други публикациите ми, има моето съгласие, при условие да не злоупотребява с промяна на съдържанието и да не го използва за комерсиални цели. Публикувам тези материали с цел да стигнат безплатно и свободно до всички хора.

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви! Революция на любовта! Ние сме в пътя към това. Света се пробужда от илюзиите и няма връщане назад.
  • Поздравления за полезната статия, за изразената житейска позиция!
Propuestas
: ??:??