Някой беше казал, че оптимистът дочаква полунощ за да види, че идва новата година, а песимистът дочаква полунощ, за да види, че старата година е отминала. Може и да е така – психологията ми куца. Но какво прави реалистът?

Реалистът стои до полунощ, мислейки за отминаващата година и после поглеждайки с надежда към новата. Не знаем какво да очакваме от 2008-ма, но знаем какво видяхме през 2007-ма. Нека си припомним.

В чисто национален план, ние влязохме в ЕС – все още се спори доколкото това е в наш плюс или минус. Хубаво беше, поне зарята си заслужаваше. Скоро след нашето триумфално присъединяване към Голямото Европейско Семейство ние започнахме да живеем като европейци. Или поне си поизравнихме цените на пазара с техните (ех, къде е Карл Маркс да види що за икономика се развива тук). Шляпахме си по поевропейчените чисто ценово пазари със старите български заплати и темите ни на разговор все по-често се наклоняваха към цените на олиото, доматите, хляба, сиренето и кашкавала. Освен това започнаха да си правят някакви експерименти да ни сложат акциз на ракията, което беше огромен шок за много българи –  като са ни празни хладилниците, поне бидоните с домашна ракия да са пълни (преувеличавам).

Но хайде стига говорихме за ядене и пиене – нека поговорим за права и заплати. И по-конкретно за протестите. Това, че излязохме да протестираме говори добре за нас – така правят в Европа (един многo ярък пример е Франция). Ако не пред Парламента и други видни държавни институции, човек къде би могъл да си извоюва правата? Пред телевизора? Учители, учени (абе, те на хората пари за образование не им се дава, пък камо ли за наука, ама хайде), медицински работници, затворници, блогъри, природозащитници, таксиметвори шофьори, земеделци... много протести, много нещо. И все с право. Доколко тези протести бяха ефективни и оказаха някакво сериозно влияние е трудно да се каже – то със „седенки” от страна на правителството не стават работите. Обещаха се много неща, но имаше една приказка, че никой не може да ти даде, това което аз мога да ти обещая.

Освен за заплати или сиреч – пари, някой хора протестираха и за други неща. „Натура 2000” и „гениалното” решение на Министерския съвет да отреже половината от предложените от екоорганизациите природо-защитени територии беше доста интересен протест. Интересно е да се вметне обаче, защо г-жа Мария Шишиньова (деканката на биологическия фалултет)  не взе отношение по въпроса, въпреки десетките плакати във факултета? Ау, забравих. Тя по това време беше на почивка вместо да изпитва студенти по зоология на безгръбначните (или там по каквото изпитваше) – малко в стил Джордж Буш – като стане напечено си взимаме отпуска. Но кризата в образованието е друг въпрос. Ние си имаме и криза в градоустройството. Като изключим София, която вече на нищо не прилича (но на кой му пука, столица е), нека погледнем красивите ни планински курорти или по-скоро как унищожаваме красотата, дадена ни на тепсия в името на бетона. Ако не ми вярвате, отидете в Банско (дано да сте били там преди строежите на хотели да скрият красивата гледка към планината). А за Иракли да не говорим – едно красиво място да остане на нашето Черноморие и ние ако можем да го изсечем и да построим поредната редица от хотели в различни ярки цветове (Слънчев бряг style).

Да минем на вълна образование. Че средното е в криза, в криза е (още от времето когато бях в про-гимназия). И най-лошото е, че никой от правителството не иска да си отстъпи служебния мерцедес, за да позакърпи нещата оттук-оттам. Не само, че не искат, ами се излагат като кифли в сладкарница. И понеже средното ни образование почти на нищо не прилича, взехме, че си освинихме и висшето. Купуване на изпити, студенти, които дори не знаят защо са влезли тази специалност, професори, събрани от кол и въже (не говоря за всички, има си и изключения) и накрая на тази година, хоп – сексуален тормоз. И г-н Борис Ангелов вместо да се скрие в миша дупка или да се заколи в мивката, взе че отиде в „Здравей, България”, но все пак, че да не се излага човек чак толкова се изисква коефициент на интелигентност. Той едва ли е ниско-интелигентен, но при всички положения му трябва някакво лечение – дали заради сексуалната му незадоволеност или заради вродената му селяния. Черно петно върху репутацията на Журналистическия факултет.

И понеже цирка в образованието не беше достатъчен се нагледахме и на цирк при местите избори. Такъв сеир на кебапчета и сръбска музика отдавна не е имало. И освен това имахме всякакви личности за потенциални кметове - баскетболисти, бивши ченгета, рекламни лица на модни къщи, собственици на хотели и абсолютни идиоти.И барабар с тях си имаме и българска версия на „Моята борба” на Хитлер:

Тази година беше и поредната година на катастрофите - този път обаче проблема не беше в това, че сме ламави шофьори, а в това, че пием евтин алкохол в промишлени количества. Лепихме стикери, подкрепяхме кампании и накрая лицето на кампанията  "Ако си пил слез", Максим Ставински, взе че катастрофира, ама ич не беше пил алкохол момчето.

Общо взето 2007-ма все с интересни неща ще остане в съзнанието ми - кучета срещу деца, природозащитници срещу инвеститори, български политически лами срещу евро фондовете, "АТАКА" срещу всички останали, торент тракери срещу МВР, Бойко Борисов срещу дупките, хората срещу софийския боклук, телевизия „СКАТ” срещу всички останали и т.н. и т.н. Е, поне медицинските сестри ги върнаха от Либия и новината вече е тапет на euronews, ЦСКА би Левски и София я обявиха за най-шумната столица в Европа :-)

Но е приятно да се утешаваме с това, че и останалите са зле - Сърбия не иска да признае независимостта на Косово, и Турция ще напада Ирак (тоз кюрдистански проблем няма да се реши в бъдещите десет години, май), лъсна истината за американската здравна система и най-накрая след няколко поредни години на климатични катаклизми, цунамита, урагани, наводнения, ненормални жеги и други тестени изделия, дойде ред и проблемът за глобалното затопляне да бъде поставен на пиадестал (което е кажи-речи добра новина). За разлика от нас, с Беназир Бхуто си отиде и последната надежда за демокрация в Пакистан. Няма да преоброяваме телата загинали при атентати по света и тоталната изкривеност на младежите, които си купуват оръжие и стрелят по всичко, което мърда в училище (което до преди години си беше запазена марка на САЩ, но гледам и във Финландия започна да се практикува), че съвсем я очернихме тази 2007-ма, а тя всъщност не беше чак толкова лоша – Мартин Скорсезе най-накрая получи „Оскар” (тъкмо си мислех, че ще вземе да се спомине човечеца без признанието на Академията).

Честита Нова Година и много усмивки и оптимизъм през 2008-ма, защото трябва да вярваме, че нещата могат да се оправят!