Седемте чудеса на света - Висящите градини на Вавилон [Интересно]  

Човечеството е запазило спомена за творенията на своите талантливи прадеди, чието майсторство и трудови подвизи са вписани в златната летопис на строителното творчество. Нейните страници са посветени на изкуството на строителите на античния свят, въплътило постиженията на научната и техническата мисъл на своето време и подарило на хората знаменитите Седем чудеса на света.

Разбира се, шедьоврите на забележителните майстори от предишни векове са повече от седем, но числото е историческо. Предпочитанието към него идва от дълбока древност, когато в основата на календара е стоял лунният месец. Луната мени фазите си (четвърт, половин, пълнолуние, новолуние) след всеки седем дни. И на "седем" било придадено особено свещено значение. Били установени седим дни на седмицата, а седемте най-ярки небесни светила (Слънце, Луна и петте планети - Меркурий, Сатурн, Марс, Юпитер и Венера) били наречени на имената на богове. По същата причина от всички знаменти произведения на древните майстори били отделени седем най-забележителни паметници на архитектурата и на монументалната скулпутура. Ако не е било установено свещеното число "седем", списъкът на чудесата на света би съдържал и други изключителни постижения на строителното изкуство.

Седемте чудеса не са измислица на човека. И макар до наши дни да са се запазили само Египетските пирамиди, известно е, че останалите шест - статуята на Зевс в Олимпия, мавзолеят в Халикарнас, Александрийският фар на остров Фарос, храмът на Артемида в Ефес, Родоският колос и Висящите градини на Вавилон - действително са съществували.

ВАВИЛОНСКИТЕ ВИСЯЩИ ГРАДИНИ са градени най-късно във времето спрямо останалите седем чудеса. Според историята, те били създадени по заповед на вавилонския владетел Новуходоносор (605 - 562 г. пр. Хр.) за неговата любима съпруга Амитис, Мидийска принцеса. В знойната и пустинна Вавилония красавицата тъгувала за зелените поля и гори на своята далечна родина Мидия. Да я радват и развеселяват, било предназначението на висящите градини. Те се намирали върху тераси на широка четириетажна кула. В тях били доставени и посадени любимите растения на принцесата. Великолепните палми и рядко красивите цветя били разположени стъпаловидно - амфитеатрално, подчертавайки величието на изкуствения оазис.

За да издържат градините на силната горещина във Вавилон, стотици роби ги поливали всеки ден, като пренасяли с кожени кофи вода от река Ефрат. За същата цел имало и специално водоподемно колело. За да не се просмуква водата в долните етажи на кулата, терасите били иззидани от масивни тухлени сводове, покрити със слой от камъни и залети с асфалт. Устойчивостта им била подсилена от двоен ред тухли, наредени върху гипс и покрити с оловни плочи.

През 531 г. пр. Хр. многолюдният град бил превзет от персите. Постепенно жителите му го напуснали и към 200 г. пр. Хр. Вавилон опустял и западнал - обезлюден и разрушен. Свлекли се терасите, рухнали сводовете и колоните на кулата, върху чиито тераси някога зеленеели прочутите висящи градини. Изчезнали, но славата им, както и споменът за майсторството на знаменитите им строители влезли в историята като последното, седмото чудо на света.