Семантично и стилистично «оцветяване» на българския език.                                      Социални аспекти на «разностилието».

                                                 статия от Даниел Авдала

    Развитието и промяната на българския език са дълъг исторически процес. Той започва още през 9-ти век по времето на Симеоновата книжовно-литературна школа, минава през различни етапи и периоди на подем и упадък. Книжовният език винаги е бил “по-чистият” в сравнение с разговорната реч, която чрез диалектите си влияе отчасти върху него. Стремежът и борбата за чист книжовен език започва още в края на 18-ти век и продължава до днес. Известни наши книжовници пишат статии и предлагат различни варианти за премахването на ненужни вулгаризми и излишни чуждици в езика ни. Някои ги заменят с нови думи, доста от които се внедряват постепенно в езика ни, други пък биват “изхвърлени”. Тоест, не само диалектите, но и отделните личности влияят също малко или много върху езиковото развитие и оформяне. Огромно значение оказва историческото, социално-политическото и културното развитие на обществото. Често “залитания” в тази сфера се отразяват както на изкуството, така и на езика. Такава е ситуацията, която съществува у нас от 1990 г. насам. И това е съвсем логично. Въпросът тук не е в развитието и в спъването му, а в опазването на книжовния език от ненужни паразитни, груби думи, характерни за разговорната реч, която се отличава от него. Прекомерната употреба на чуждици в езика ни също не е правилна, тя трябва да се избягва. Да не забравяме в каква комична ситуация изпаднал навремето проф. Балан, писал писмо до Иван Вазов, в което съзнателно изхвърлил много чужди думи и употребил измислени от него неологизми: “… кръвоблъсъкът и сърцетупът ми са в отлично състояние, а любощенските ми подсети са като у новобрачни...”. Но не бива да се прекалява с “изчистването” на всички чужди думи.
      Българският език е изпълнен както с думи, така и със словосъчетания, добили преносен смисъл. Някои от тях са оформили значението си още в миналото, други идиоматично са се преосмислили с течение на времето. Често фразеологизми се образуват и под влияние на жаргонни думи и изрази или на останали турцизми, някои от които са изменили семантиката си. Много пъти смисълът на новообразуваните изрази няма почти нищо общо с първоначалния смисъл на съответните му компоненти. Примери за такива по-стари словосъчетания са: “През куп за грош” (Върша нещо небрежно), “От игла до конец” (От начало до край), “От дъжд на вятър” (От време на време), “След дъжд качулка” (Със закъснение), “Прав си Кривчо”(Не си прав)…
     Някои фразеологизми са се повлияли от значението на диалектизми и жаргонизми. Понякога е трудно да преценим до каква степен е това влияние и да разграничим семантиката на основните изразни компоненти. Има и такива, които са се превърнали в пословици и поговорки: “Който пее, зло не мисли”, “На лъжата краката са къси”, “Лозето не ще молитва, а иска мотика”, “Като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша”, “Не оставяй днешната работа за утре”, “От трън, та на глог”… Редица речеви формули се използват за поздравления и благопожелания: “Дал Бог добро”, “Да даде Господ здраве”… Други примери за фразеологизми и жаргонизми: “Пращам за зелен хайвер”, “Показвам къде зимуват раците”,”Тури му пепел”, “Де го чукаш, де се пука”, “Пука ми на черупката”, “Правя се на две и половина”, “Отварям си очите на четири”, “Познавам му и кътните зъби”, “Правя се на дръж ми шапката”, “Взимам си шапката”, “Дреме ми на шапката”, “Накриви ми шапката”, “Кривя си душата”, “Излезе ми душата”, “На баба ми на хурката”,”Откривам Америка”, “Хващам пътя”, “Дим да ме няма”, “Пръждосвам се”, “Обирам си крушите”,”Пораства ми работата”, “Надувам главата на някого”, “Бия на някого дузпата”, “Последна дупка на кавала”, “На всяко гърне похлупак”, “На всеки дол дренки”, “Светя маслото на някого”, “Дрънкам празни приказки”, “Хващам света” (”хойкам”)…
     Срещат се метафорични изрази-сравнения («гладен като куче», «зла като оса») или такива, които са компоненти-названия на цветове, например:  “червен като рак”, “черен като катран”, “бял като сирене”…  
    Много жаргонизми се употребяват от различни социални групи или са свързани с определена професия или географско местоположение: работници, студенти, ученици, музиканти, спортисти, туристи, компютърни фенове, граждани, селяни. Така например, от работническия жаргон в езика ни се срещат думи като «бачкам», «бъхтя», «дерзая», «бачкатор», «работар», «люхам». «изкривявам се от работа», «скапвам се от бачкане»; от туристическите изрази  знаем «кашкавал турист», , «покорявам върха», «превалям баира», «превземам планината», «вземам прехода на един дъх»; спортният жаргон също има своите изрази, като «забивам гол», «скривам му топката», «финтирам го», «правя го пиян», «литкам го», «изстрелвам воле», «трескам греда»; не безизвестен е музикантският жаргон с изрази, като «опъвам яка жица», «дробя жестоко соло», «смъртоносен саунд», «здраво забиване», «вихри се як рок», «набивам/подлагам с баса», «влизам майсторски с барабаните»; от студентския и ученическия жаргон често срещаме думи и изрази, като «прецакват ме на изпит», «избивам изпит», «зубря/кълвя за изпит», «зубрач, кълвач», «даскал/о», «възирам», «цъфуняк», «връзвам го», «съкращавам го»... Особено популярен е компютърният жаргон. Мнозина (включително редактори, журналисти и водещи на телевизионни предавания) си служат безогледно с него, без да са живяли дълго в чужбина и да са компютърни специалисти. Те употребяват безразборно думи, като "доунлодвам", "сейфвам", "сърфирам", "адвам се", "броузвам"... Някои жаргонни думи или вулгаризми са свързани с думата “починал”: “хвърлил топа”, “ритнал канчето”, “стопирал катафалката”, други - с израза “оная работа”: “Дреме ми на оная работа”, “Гепи ме за оная работа”, “Писна ми на оная работа”, а има и такива, които се употребяват за “заплаха”: “Че ти разкажем играта”, “Че ти накъдрим перуката”, “Че ти ударим един по катафалката”…
     Още примери за жаргонизми и вулгаризми: “Тука има аванта/гювеч”, “Много плямпаш”, “Какво се кумиш”, “Ходи търкаляй кестени”, “Кой ми сви мангизите”, “Свий си израстъците”, “Айде чупка”, “Това е готино/густо”, “Ти си бил гола вода”, “Фрасни му два тупаника по китарата”, “Не ми се дърви много”, “Скивайте го тоя абориген”, “Тоя е с обърната резба”, “Гепих си ново гадже”, “Ти си бил голям баровец”, “Скивай копеле”, “Голям праз”, “пъпеш”, “тъпунгер”, “откачалка”, “охлюв”, “кретенозавър”, „пич“, „майна“… Често подобни изрази са примесни с турцизми (или са отделни думи): “Той си е башка луд”, “Стана ми байгън”(прекалено сладко/тежко на стомаха), “Събирай си партакешите”, “Въртиш се като геджере”, “балък”, “бабаит”, “ахмак”, “акъл”, „aвер“ и др.
   Нашите медии употребяват подобни думи и изрази официално, където трябва и където не трябва. Те не се слагат от журналистите дори в кавички (а е необходимо), което «намеква», че са жаргонни вулгаризми от разговорната реч и че с тях се цели да се покаже семантично «оцветяване», стилистичен оттенък и нюанс. Често във вестниците срещаме “бисери”, като: “Когато модната изгъзица се разчула…”; “Очистиха Версаче…”; “Защо Русинов разтяга локуми за въглища от майна си…”; “Във вторник премиерът се направи на тапа и изтърси…”; “Навсякъде бъка от корупция”; “Чомаков се ската за дербито”… Понякога в книжовния език и в официалната писмена реч журналисти си служат с изрази от така наречения “спортен жаргон”, използвайки груби и разговорни тарикатски думи и изрази: “Домакините здраво млатиха рефера Христо Димитров”, “Съдия прецака нашата атлетка за бронз”, “Шефовете на Борусия са на нокти от мерака на вратаря Щефан Клос да съди клуба”, “Швабите откриха резултата”, “Полякът сипеше закани пред мача, но се издъни тотално”, „Шалке размаза Интер“, „Реал тресна Спортинг“, „Волфсбург издрапа до хикс с Айнтрахт”, „Сити преби черните котки”, „Фулъм разнищи Блекпул”, „Бен Арфа след балтията на Де Йонг”, ”Черно море игра бетон”, „Морати бесен, нахлува в съблекалнята”, „ЦСКА удари Лукойл в суперлигата”, „Някой от навалицата играчи заби кроше на съдията”, „Барса прегази Шахтьор”, "Черноморец счупи каръка", "Ливърпул разби Сити", "Бешикташ засили Касъмпаша към втора лига", "Робен отнесе два мача наказание"… Не рядко, не само хора от публиката на телевизионни предавания, но и водещи, журналисти, известни "проминенти", видни спортисти, треньори, спортни функционери, научни лица, политици, музиканти..., за да покажат, че «стоят близо до народа» или за оригиналност използват фамилиарни и дори просташки изрази, държат се нагло пред камерата или при телефонни разговори в редица предавания, служат си с обидни думи. Много от тях употребяват излишни паразитни звукови частици (ааа, ммм, бе, абе, де, ами, ама...), ненужни повторения на отделни думи, граматически и стилистични грешки, нецензурни обръщения, вулгарни сравнения, неправилно поставяне на ударения и изговаряне на звукосъчетания и изрази, неточни фрази и формулировки, бъркане на доказани исторически истини или граматически категории (лице, число, време...), грешно съгласуване... Всичко това показва неграмотност, необразованост, лошо възпитание, некултурно поведение или неуважение към колеги, фенове и публика.   
     Понякога изрази с неправилно употребени предлози, които се използват често от отделни личности, се предават в по-широки кръгове и среди, разпространяват се масово и официално от медии и културни общности. Такива изрази са: "на 100 процента" (правилно: "100 процента"), "към настоящия момент" (правилно: "до настоящия момент" или "в настоящия момент"), "Левски води на ЦСКА" (правилно: "в мач между Левски и ЦСКА, води Левски"), "имам го на предвид" (правилно: "имам го пред вид").  
     Често се пишат неправилно думи с "й", вместо с "и" или обратно. Редица хора бъркат, въпреки че по този въпрос са написани не малко материали. Липсват  езикови рецензии относно правописа на английски думи, които на български се пишат с "ий" и поради това навсякъде цари хаос. Например "Beatles" не рядко се пише на български "Битълс" или "Биитълс", а е правилно "Бийтълс". Други подобни думи са: ийгълс (еagles), а не игълс; куийн (queen), а не куиин; суийт (sweet), а не суит; евъргрийн,  (evergreen), a не евъргриин... Някои произнасят погрешно определени звукове в чужди имена. Например, името на английския актьор Джуд Лоу (Jude Law) и името на немския вратар на Байерн Йорг Бут (Jörg Butt), не би трябвало да се произнасят "Джъд Лоу" и  "Йорг Бът". Често звукът «а» в английски думи, който се произнася като нещо средно между между вокала «а» и «е» на английски, бива изговарян от наши журналисти, водещи на предавания и други групи от хора, като твърдо отворено «а», такива са например собствените имена А/Ешли (Ashley), Ра/енди (Randy), Га/ери (Gary), думи като «ла/ептоп» (Laptop) и др. В чуждестранни названия и изрази не се спазват ударенията.
    Едва ли са необходими повече цитати, илюстриращи твърдението, че съвременният публицистичен език е езикът на “разкрепостената” интелигенция. Това е по-скоро булевардно-площадна реч, безвкусен образец за разностилие и самоцелен модернизъм.Това е едно «опошляване», принизяване на българския книжовен език. Освен със стилистично и семантично значение, оградени в кавички, тези изрази не бива да се вмъкват в него от бездарни, жадни за «евтини» сензации журналисти. Те са плод на разговорната реч, трябва да останат в нея и само при нужда, разумно, интелигентно и грамотно да се употребяват в официалната книжовна реч. Това, че масови медийни източници  използват безразборно жаргонни словосъчетания в публицистичния език, не означава, че той ще се развие в тази посока, може обаче да бъде повлиян в някаква степен от тях. Ако пък други личности или научни институции се опитват да поддържат до известна степен чистотата на българския език, влияят също по този начин на оформянето му. Това в никакъв случай не е консервативна проява, а просто част от историческото развитие на езика. Как ще изглежда той след 30 години, не може точно да се каже, но не е изключено, макар и очасти, всеки да допринесе с нещо за оформяне на новия му облик. Не се е случвало още някой да се подиграва на някого, че си служи с “нормални” думи и изрази. Понякога, в тесен кръг, общувайки с приятели, дори прави удоволствие, когато човек прибягва до тарикатския жаргон или използва пъстри фразеологизми. Започва “сбръчкване” с още “по-смъртоносни” “лафове” и всички “умират прави” от смях. Що се отнася обаче до писмения или официалния говорим език, цитирнето на подобни изрази е подходящо само с определена литературна цел, характеристика на идея или образ или своеобразна стилистична отсянка, като този израз бива ограден с кавички. Безпредметната употреба на груби словосъчетания в книжовния език говори за ниска култура. Най-важното е да съществува саморегулация. Основните фактори, оказващи положително въздействие върху формиране на личността и нейната езикова култура са семейството, училището, университетите, медиите, социалното обкръжение. Щом има публика, която слуша “Радка пиратка”, „Белият мерцедес“, „За милиони няма закони“, „Едно ферари с цвят червен, едно за теб, едно за мен“ или други музикални “бисери”, предполага се, че същата тази маса предпочита “нискостилието” в пресата и литературата. Ако медиите постепенно се отърсят от тази модерна безвкусица (и желанието да бъдат «оригинални», за да «привличат» повече зрители), може хората постепенно да отвикнат от нея. Изводът е: да се възпитават децата правилно, да се дават  да учат в добри училища, та когато един ден станат журналисти, писатели или просто зрели граждани на България, да пишат на български, а не на “аборигенски”. Езиковото движение (развитие) е една непостоянна величина. Влиянието, което упражняват върху него социални групи или личности в една или друга посока не може да бъде наречено консервативно. Това, че някой не е съгласен с езиковото огрубяване, не значи, че го смята за “кощунство”. Тук не става въпрос въобще за „предприемане на превантивни мерки” и «обявяване на война». Това е само идея, молба, съвет, призив и т.н., без някакво обвързване за задължение на изпълнимост, забрана или закана. Всеки е свободен да прави каквото иска, стига да не тормози другите наоколо, или далеч от себе си. Ако си задаваме въпроса “какво от това, че се допускат масови грешки и неправилни изрази и словосъчетания?”, то, в «ШИРОК СМИСЪЛ», ще е излишно да се пише по повод на какъвто и да е проблем или тема, няма да има литература, публицистика, обществена критика, може би и тази страница, а ще съществува само някаква булевардна преса и повърхностно-плагиатска журналистика, изпъстрена само с любопитни случки, сензационни екшъни, неправилна реч, евтини изрази и обидни, нецензурни думи. А в «ТЕСЕН СМИСЪЛ», тези, които «водят борба» за чист и правилен език се чувстват донякъде удовлетворени. Мнението, че книжовният език трябва да се предпазва от прекомерната употреба на разговорни паразитни думи няма да спре развитието му, няма и да го промени коренно, но може да изиграе положителна роля (особено, ако има и други такива мнения, а сигурно е, че ги има). Ясно, че няма да « се оправи света», но… нищо не е загубено. Може би след няколко години криворазбраната демокрация в България, чиито “ганювски” белези се вкореняват болезнено в социално-културния ни живот, ше се поуталожи малко.

                                                                                     Даниел Авдала

http://www.youtube.com/watch?v=P_h6Oe7iH0c&feature=related спортен жаргон

http://www.youtube.com/watch?v=RjuUBuXnBCE&feature=related Юл. Вучков

http://www.youtube.com/watch?v=CABWh8fP17o&feature=related Пенев

http://www.youtube.com/watch?v=XJPzX2mA0Ew&NR=1 М. Цветков и зрител

http://www.youtube.com/watch?v=U4ZwsiqT7CY&feature=related Лина

http://www.youtube.com/watch?v=qBRTrej534s&feature=related алкохолът

http://www.youtube.com/watch?v=D20XHyWokhQ&feature=related  за Ботев и знамето....

http://www.youtube.com/watch?v=KMA_Xq9CnZI&feature=related Юл. Вучков - Тhe best 1

http://www.youtube.com/watch?v=--e5f8rO8oA&feature=related Пенев

http://www.youtube.com/watch?v=4zf41TXYyL0&feature=related М. Цветков и ватманка

http://www.youtube.com/watch?v=WF0tUdT8B4g&feature=related най-гадните женски навици

http://www.youtube.com/watch?v=KCJBR7dTlV8&feature=related Батето

http://www.youtube.com/watch?v=-ABhGlMrLgk&feature=player_embedded#!

Стоичков

http://www.youtube.com/watch?v=2nQKH0r--r8&feature=player_embedded

Гошо

http://www.youtube.com/watch?v=n7qxobuhd8s&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=rauvHMVM6aI&feature=player_embedded

Т. Живков