За да бъда верен на старото правило: “Който не може да пише – критикува” се захванах да чета подред поетичните постинги.
Така де… Засърбяха ме ръцете да направя “Апоетична антология”
Лидер е безспорно Мойсей. Отсъствието на всякакви поетични форми е една от отличителните черти на поезията му. Както се казва “от вратата за краката” ( което като израз подхожда за любовната му лирика). За да не бъда голословен
“В леглото ми е твойто място,
дори да съм останал сам,
че носи то любовните нюанси,
с които аз съм изтъкан.”
Ще оставим настрана горката лирическа героиня която трябва да се завива с чаршафи от любовни нюанси и ще видим какво прави “поета”. Той естествено е сам и тъче – какво, не е ясно за сега. Ясно е само едно- Вкарва в поетичния стан два реда и след това напасва римата и ритъма безогледно.Ето цитат от друг стих ( който би трябвало да се изучава в урока “римуване с първите думи които ни попаднат на езика”)
”Венерин хълм, бедра и устни
завърта в еротичен кръговрат
и напъни внушава ...