В продължение на осем години работех със сираци от различни държавни домове за отглеждане и възпитание на деца без родители. В началото съвсем не осъзнавах дълбочината и истинския смисъл на този призив. Дълбоко в себе си усещах недоволство от затвореността на обществото по отношение на отхвърлените, презрените и самотните. Но не можех, или по скоро не смеех, да облека в думи това си свое притеснение, което все по-силно започваше да крещи, че нещо не е наред.
Ден след ден и малко по малко осъзнавах, колко голямо е разминаването между учението на Исус (нали България уж се води Християнска държава и би следвало да се интересува от думите на Бог), разкриващо най-състрадателното сърце и “християнството” което виждах на практика. Така реших да не стоя със скръстени ръце, а да направя нещо по въпроса. Започнах, насърчен от истински приятели, да се стремя да живея това, което Господ казва в Словото Си по отношение на категорията хора, за която повярвах, че е дълбоко в Неговото сърце – сираците ...