На вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам. За тази поговорка се сетих докато наблюдавах как баща ми собственоръчно оперираше баба Гана от кюстендилското село Църварица в двора й. Възрастната жена си беше срязала крака на една ограда точно седмица преди това и незарасналата рана беше набрала солидно количество гной. Проблемът в случая идва от това, че, преди баща ми да премине към действие, беше отвел бабата при личния й лекар, който веднага даде направление за хирург. И това добре. Отидоха в Кюстендилската поликлиника и там успяха в работно време да хванат един доктор, на който запомних само първото име - Данчо. За него знам, че искал да стане наскоро кмет на близкото село Треклено. Млад човек, интелигентен на пръв поглед, той едва си направи труда да докосне раната на баба Гана и изписа някакъв антибиотик, от който набраната гной щяла да изчезне.
И тук идва късмета на нашата баба Гана, защото баща ми, освен че се оказа доктор, взе, че прояви и собственото си мнение и донякъде инат. Връщайки я вкъщи, даде на бабата една ракия за упойка и с подръчни средства (разбирай сгъваем нож и малка чаена лъжичка) отвори загноялата рана на жената и изкара всичката мръсотия от нея. Мръсотия, която, ако беше продължила да се набира, можеше да доведе и до ампутация на крака на 76-годишната бабичка.
Понеже бях свидетел на цялата случка, че даже и асистент при операцията, извършена от баща ми, в главата ми излизат две сравнения. Първото е, че здравно осигурителната ни система куца, досущ като баба Гана и не може да мотивира младите доктори да си свършат работата, дори за роднина на колега. Защото, ако доктор Данчо си беше направил труда той да отвори раната, щеше да вземе също толкова, колкото взе само да я докосне - 14.00 български лева. Освен това, доктор Данчо знае, че ще мине безнаказано, ако от неговия мързел се беше стигнало дори до ампутацията на крака на баба Гана.
Второто сравнение, което изплува в съзнанието ми е, че здравеопазването ни не само не върви напред, ами напротив - връща се назад във времето. Защото вкъщи сами хората са се лекували в 19-и век, а живеем в десетата година от 21-ви.
В края остана да изясня две неща, а те са: че баба Гана е майка на жената на баща ми и затова той е направил толкова за нея. Поради същата причина, а и заради вкусната баница, която прави бабето се озовах и аз в Църварица и видях този случай.
© Цветомир Милошов Todos los derechos reservados