Мистична ярост. Поредната част от моят пъзел! Пиша неграмотно... щипя неприлично. Сляпа ярост живее в мен. Многогласна е! Не чувам гласа си в нея аз. Ти, четеш ли ме? Ти, чуваш ли ме? Кой, питам? Теб или Аз? Кой си Ти, бе? Какво като си моето подсъзнание?! Не ми казвай какво да правя! Осъзнай го!... ах, ти подло мое ПодСъзнание! Какво? Моля?! Каза ли нещо? Млъкни, бе! Слушай ме! Таи си моята изкривена реалност! Затова ще слушаш мен! Моцарт? Eine kleine Nachtmusik, 1. Satz (allegro)! Ей ти! Внимавай! Нищо не си, че си моето Аз, докато не съм в съзнание! Внимавай! Опичай си акъла, защото ако усетя, че си прекалил чрез мен... така ще те съдера от бой, че няма да искаш моя ПОД никога повече!Така,че... Моля?! Каквооо?! Каза ли нещо? Стой си там бе ей! Не излизай без да съм ти позволил! Ела като приятел! Ела както те помня! Недей да си позволяваш своеволия и да ме вкарваш в Нирвана! Аз ще ти кажа кога трябва! Не разбра ли най-накрая бе, Момчиле? Аз те владея! Аз  те контролирам! Отдай се на моето желание! Гадно ли ти е, че те победих в твоя сън? Гадно ти е! Затова ме караш да пиша това! Разбери го! Ти си моят вечен роб!