Виждали ли сте някога някоя от незаконните борби с кучета? Зрелищно е, вдига адреналина, хората наоколо обезумяват, крещят и викат без да се замислят какво въобще казват и най-вече се „забавляват”.
Сега се чудя трябва ли да сравнявам нещо подобно, такъв панаир, с възстановката на Априлското въстание в Клисура?! Не, не говоря за самодейните артисти, които се справиха блестящо, за което поклон, а за тези, които бяхме там. Наистина ли бяхме българи в този момент? Виждах млади майки с децата им как си приказват „люпейки семки”, докато течеше разказът за Цана, която се хвърлила в кладенеца си с четирите си невръстни деца. Зачудих се дали някога тези съвестни госпожи ще направят същата жертва, дали ще имат смелостта да предпочетат смъртта пред робството и позора? Но празните им погледи и овчето им равнодушие изпревариха отговора.
Но нека да оставим на мира средностатистическия българин, който претендира да е част от интелигенцията, а все още не е изчистил семките от зъбите си... Интересното ...