Началото е най-трудно, нали?
За изкуството и хората ставаше дума, нали? За кое изкуство, кои хора?
Има ли изкуство и хората оценяват ли го!? И дали масовото "изкуство" не е вече просто един инструмент (тук е момента да вметна, че не съм почитател на "теория на конспирациите") за промиване на мозъци... Може би най-яркият пример за това е музиката, няма да говоря за чалгата, чалга има навсякъде, чалгата е друга дума за посредственост. От години насам (може би и преди да съм бил роден) има тенденция все повече към опростяване на нещата, все повече се "композират" елементарни, лесно запомнящи се "мелодийки", които влизат дълбоко в подсъзнанието ни. Неща, които нямат някакъв определен смисъл... Масовата култура притъпява сетивата на хората, прави ни еднакви, послушни и подвластни на "модата", като по този начин губим своята индивидуалност и собствения си мироглед, ставаме част от тълпата...
Причината да захвана тази статия е в раздел музика. Много малко са хората, които си правят труда да чуят нещо ново, да вникнат вътре в него. Обръща се повече внимание на стари, добре познати мелодии. Мисля, че тук ще се сетите за какво конкретно говоря (тук е момента да вметна, аз съм егоист, що се отнася до музиката, правя го заради себе си) и нямам нищо против автора, държа да кажа!
Та за изкуството и хората ми беше думата...
Понеже приятелката ми е художничка, започнах да се заглеждам сериозно и в този вид изкуство. Всички се възхищават на художниците по улиците, които прерисуват снимки на хора и го правят толкова добре, че рисунките изглеждат като снимки. Да, това е така! Но в тях няма нищо уникално, нищо, което няма да видиш, ако отидеш при художника, който прерисува 50-100 метра надолу...
Защо трябва да се ограничава изкуството, в рамките на популярното и лесно смилаемото!?
Вярно, ще кажете - за всеки влак си има пътници... Лошото е, че за тоя остават все по-малко... Все още има музиканти, които свирят джаз, все още има художници, които са уникални и хора, които творят изкуство! Дали обаче ще ги има още дълго, ще изчезнат ли, ще бъдат ли/бъдем ли (което си искате изберете) претопени от масовото "изкуство"? И има ли вече за какво да се пише, пее, рисува, твори с една дума? И понеже мисля, че отговорът на 2-рия въпрос е по-скоро да  "Има ли кой, да го направи и кой да оцени авторското и униканото в творчеството на онези, които наистина правят нещо различно?" И докога човек, който е решил да изразява чувствата си по този начин, а не да работи по 12-14 часа, ще се смята за "луд", за балам, балък или каквото си изберете...
Мисля, че се отплеснах малко, затова спирам, а и е късно вече...