ЗА КОРОНИТЕ, ЗА ЧУТУРИТЕ ПОД ТЯХ, И ЗА КОМУНИЗМА В ЧУТУРИТЕ
Корона-вирусът изправи на нокти целия свят. Този вирус не е от най-смъртоносните, като ебола и H5N1, но е изключително прилепчив и бързоразпространяващ се. Българските здравни власти, (както впрочем и повечето европейски такива) известно време живяха с надеждата, че подобно на епидемиите от подобни корона-вируси – SARS (2002 г.) и MERS (2010 г.) тази ще се самозаключи в Азия и жертвите ще са съизмерими (SARS – 8096 случая със 774 починали, MERS – 2474 случая и 858 жертви). Оказа се че този мутант по скорост на разпространение и брой на жертвите по-скоро прилича на свинския грип H1N1 от който през 2010-2011год. уби близо 300 000 души при заразени между 10% и 20% от населението на света (около 7 млрд. по това време). През 2019 г. СЗО съобщи, че коефициентът на смъртност за H1N1 е 0,022%. Средната смъртност при CоViD 19 съгл. сайта WorldOMeters (https://www.worldometers.info/coronavirus/#countries) е 3.75% , което отнесено към едно заразяване на 10% от световното население (7.53 млрд) би дало страшната цифра 28 000 000 души – жертви на вируса. (За България – при същата статистика – около 26 000). Слава Богу че в медицината и в живота не винаги две и две прави четири, но статистическите модели, макар и да не са математически точни заради невъзможността да се обхванат всички фактори, в голямата си част не лъжат. Никой не бива да живее с илюзията че това не се отнася до него или ако си заровим главата в пясъка това ще отмине като сезонен грип.
Когато започнах да пиша това (към 16 часа на 15.03.2020), заболелите бяха 157500 с 5850 жертви. Към момента на публикуването му** заболелите са 174000 със 6700 жертви. (16600/ 840 в повече за 24 часа). Кривата на смъртността следва с удивителна точност кривата на заболеваемостта и процентът смъртност остава приблизитилно константен, дори с леко увеличение (3.84%).
Дотук със статистиката.
Този път властите в България реагираха адекватно. Мерките които се взеха бяха навременни, всъщност от китайския опит се разбра че единственото, което може да намали взривоопасното избухване на епидемията е намалената контактност.
Колкото по-бързо и по-драстично се намалят контактите между хората толкова по-кратка ще е необходимостта от тази мярка.
Не случайно много държави затварят границите си за приходящи и изходящи пътници, особено от страни с висок процент на заболеваемост. Всъщност мерките на българското правителство са сравнително меки и вероятно в бъдеще ще проличи необходимостта от още по-строги ограничения. Коварността на корона-вируса е и в неговият дълъг инкубационен период и в това, че при индивиди с добър имунитет, няма тежка болестна симптоматика и заразеният разпространява заразата без дори той самият да подозира.
В България има няколко рискови фактора които в обозримо бъдеще ще окажат епидемичен натиск за разпространението на вируса:
1. Групите от наши сънародници, които решават да се приберат в България, спасявайки се от опасността да бъдат заразени в страни с по-висока заболеваемаст – Италия с над 410 случая /1 млн. жители, Швейцария-260; Испания-200; Австрия- 110; Франция-85; Германия-75/1млн. и т.н. Тези приходящи хора не са тествани за наличие на въпросния щам, това не е и възможно практически. Колко от тях ще се съобразят да ограничат контактите си един Господ знае.
2. Голяма част от пристигащите особено от Италия и Испания са от малцинствата, а при тях чувството за отговорност и самодисциплината не са на високо ниво. (Последното важи и за много българи от основния ни етнос). Но пламнат ли болестни огнища в ромските села и квартали превенцията там отива на кино в 99%. Ще се наложи да бъдат изолирани цели квартали, села, райони, а това както сочи италианския опит не е кой-знае колко ефективно и нещата стават непредсказуеми.
3. Регламентираните и нерегламентираните струпвания на много хора на едно място. Ограничението за не повече от 250 човека на едно място е твърде хлабаво за да бъде ефективно. Струпвания на повече от няколко човека в ограничени пространства има в градския и междуградския транспорт; в гарите и автогарите, в цехове с многоброен персонал, в офис-сгради, в църкви и на още много места. В транспорта и бизнеса присъствието на хора е по необходимост. Превозът на пътници е невъзможно да бъде блокиран, тъй както не бива да бъде блокирана и всяка друга полезна стопанска дейност. Там се вземат мерки за дезинфекция доколкото е възможно. Бизнесът също трябва да вземе мерки за защита на работниците и служителите си ако не иска те да бъдат поставени под принудителна карантина за 14 или 21 дни.
Струпването обаче на много хора в тясното пространство на църквите е ненужно и опасно и трябва да се ограничи и властта не трябва да се оправдава с автономията на БПЦ. Да сте чули за отделни болници за вярващи към светия синод? Всички живеем под един покрив. А причестяването с една и съща лъжица - този средновековен ритуал - е буквално престъпно. Само един заразен (който може и да не знае че е заразен) да оближе лъжицата – голяма част от тези след него могат да прихванат вируса. Преставяте ли си какъв медицински ресурс ще отиде за лечението на тези глупави хора, лапащи една и съща лъжица и на техните заразени близки и познати. Всичко това са пари с които могат да се свършат куп други полезни неща, а недай Боже и по тази причина да си отиде от този свят някое медицинско лице. Защото, както казва един мой приятел „…и това го има в картите!”
Аз избягвам да давам акъл какво трябва да се направи, но ако властите не ограничат тези безотговорни чернокапци ще почна да изпращам съобщения за бомби на 112 един час преди службите. Очевидно е че под короните на синодалните архиреи има само едни дебели кухи чутури, които заради църковните догми са готови да си изморят паството. Кой ще ви купува свещите и ще ви пълни дисагите тогава?!
Чутури има много и не само под короните. Още необявени мерките и „бизнесът” лавна за компенсации. Червените бонзи и държавната глава – и те взеха да пригласят „Бизнесът, бизнесът…!”. Кръчми, барове, игрални зали, хотели, фитнеси и пр. до последния сладоледаджия взеха да реват че ще фалират и ще оставят „хиляди работници” на улицата. Ами фалирайте, като ви е толкоз акъла. Изгонете си работниците, че после бягайте да ги събирате. Но в тези печеливши бизнеси са намърдани все тарикати, за които печалбата трябва да е „биг” и да е гарантирана. „Държавата, държавата – тя е длъжна да ни помага, да ни опрости данъците, да ни гарантира ликвидността, да ни плаща на работниците, да ни обърше задниците…”. Хайде де! Ами тез дето не сме тарикати и сме от другата страна на държавата?! Ние с гайдите само да духаме супата ли, че да има за вас! Ако вземат да раздават пари за ликвидност таквиз като Пеевски ще се наредят първи, щото имат най-много неплатени борчове. Ха, да видим тези 10 милиарда за колко време ще ги опапате!
Червените левелери – и те загрижени за народа предлагат всякакви щуротии – отлагане на инкасото, на данъците, на вноските по кредитите (туй последното има резон, щото нашите банкери са толкоз алчни, че като нищо ще заколят кравата която доят). Отлагането – хубаво, но нали се трупа и пак ще трябва да се плаща! Абе мислете малко, не става само с ядене!
Кризите са гадно нещо, но за едно пазарно ориентирано общество те са нещо нормално и необходимо. Кризите отмиват гюбрето и остават камъните, които тежат на мястото си. Ако един бизнес е готов да навири петалите при първия дъжд този бизнес най-добре е хич да го няма. Криза – не-финансова, не-политическа, не-военна и т.н., а причинена от външни форсмажорни обстоятелства, не може да има трайни последствия, и ако всичко друго е наред, много бързо след отминаване на причината стопанският ред и поток се възстановяват даже понякога и на по-висок уровен. Друг е въпросът че има индикации за една много по-сериозна криза, но има шанс сегашният катаклизъм да поразмърда малко нещата.
Тъй че последствия ще има но с рев няма да се оправят!
Стягайте си дупцетата – комунизмът отдавна е в Орландовци!
Д.Г.
** Текстът е публикуван в блога на автора dimganev.blog.bg на 16.03 т.г. в 16 ч. Към изпращането на текста за публикуване в този сайт (10ч. на 17.03) потвърдените случаи са 182 776 със 7174 жертви.
© Димитър Ганев Todos los derechos reservados