Наскоро беше финалът на т.нар. допитване сред българите за най-великия сред тях. То безусловно беше спечелено от Левски, нещо, с което той не би се гордял, поне според мен, защото е бил твърде скромен човек. Но не това ме накара да коментирам тази кампания на БНТ. Аз, да си призная, през целия период, в който протече, не съм я следил задълбочено. Причината е ясна - подобен род класации са твърде субективни. Мерките за величие имат комплексен характер и в отделни епохи от развитието на страната ни са се проявявали различно у различните ни, номинирани за велики, сънародници. До тук всичко е ОК, кампанията върви в тон на толерантност, предаването, с водещ интелигентният журналист Бойко Василев, е повече от интересно, съобщават се по-малко или повече известни факти за претендентите. Нещото обаче, което ме смути и изуми, беше изключително високото класиране на моя адаш Петър Дънов - стабилно 2 място до самия край на гласуването, като пред него бе само Апостолът. Ако сме страна със 100-200 годишна история, добре, нека този безспорно мъдър, духовен човек бъде нашият избраник, на който ще издигнем паметник. Никой не отрича неговите качества, учението за Слънцето, Бялото братство, на което е основател и т.н. Но държава като нашата, с вековна история, с повече от достойни претенденти за 1 място - само да споменем: бащата и синът - Борис и Симеон, Аспарух, Вазов, защо не и Стамболов. Та тази велика държава, велика в минало време, разбира се, тя за малко да издигне паметник на един шаман. В случая се получи - да изберем не хана, а жреца му, шамана му. Разбира се, помним подобни гласувания, например скандалът с Евровизия, Слави и група "Каффе". Но в нашия случай аз не видях никъде след приключване на кампанията отразен в медиите смущаващият факт, че Дънов оставя зад себе си хора, многократно по-велики и с повече принос към страната си, отколкото е самият той. Пак повтарям, Дънов безспорно е бил забележителен българин, с духовно наследство и последователи. Но в случая мащабите са несъпоставими. Хора, с вид на сектанти, бяха сред поддръжниците му в студиото, такива вероятно са били и тези, гласували по 100-200 пъти за него.Защото, съгласете се, човек като него, който има спорно място дори в челната десетка, да стъпи на раменете на останалите гиганти в нея и да се съизмерява с тях, не върви. Аз познавам мнозина велики българи, ненамерили място сред първите 10, които имат не по малък принос от Дънов и са не по-малко велики и достойни от него. За Джон Атанасов вярвам всеки от вас знае и няма смисъл да го коментирам. Той впрочем е в класациата, но не знам на кое точно място, не и в челните 10. Има обаче един природолечител - Петър Димков - който според мен, ако ги съпоставим с Дънов, има не по малък принос от него. Томовете за природосъобразен начин на живот и билколечение, които Димков ни оставя, днес ги има в почти всяка библиотека - лична и обществена. Дори смея да твърдя, че той има по-голям принос и е донесъл повече полза на сънародниците си. Както казах и по-горе, мащабите са несъпоставими, така или иначе допитването приключи, последователите на Слънцето решиха да поставят на пиедестала своя човек, а ние търсим в учебниците по история какво пише за Дънов и така и не можем да открием...
© Петър Todos los derechos reservados
Ами той е бил ученик на Дънов, нов във затворените времена не е смеел да го каже открито. Обаче много от методите, които е прилагал за лечение са му дадени от Учителя. Самият Димков в по-късни времена, когато можеше да се говори открито, казва, че е следвал Учителя.