Откакто съществува, човечеството си е задавало въпросите: Кой е човекът, откъде идва и накъде отива? Разполага ли той с възможност за избор или животът му се определя от сили и обстоятелства, стоящи извън обсега на свободната му воля? Има ли живот след смъртта и какво представлява отвъдният свят? Носи ли всеки отделен индивид някаква отговорност за делата си и кой определя мярката за оценка на постъпките му? Кой е Съзидателят, Разрушителят и Крепителят на цялото Мироздание и какво е неговото Битие? Векове и хилядолетия отговорите на тези въпроси са били съкровена тайна и са се предавали само от Учител на ученик, след дълъг период на изпитания. Но от времето на Блаватска на света се дадоха множество  Послания на световните Учители, които дават отговор както на всички тези, така и на множество други въпроси, които всеки събуден за търсенето на Истината си е задавал или все някога ще си зададе, по време на някое от поредните си пребивавания на Земята. Най-важното условие за каквото и да било развитие е да се разбере, че духът не е фантастика, религиозна измислица или абстрактен атрибут на човешката психика. Той е реално съществуващ елемент от света, а би могло да се каже и - единствената реалност. Но за повечето от хората на Земята, чието съзнание е овладяно от измамната привлекателност на земната очевидност, светът на формите е единствената реалност. Материалният свят или светът на формите е временен и бързо изменящ се, а светът на духа е вечен и неизменен, поне в обхвата на човешкото разбиране за вечност и неизменност. В по-древни времена развитието на духовните качества е заемало много по-важно място в образованието и възпитанието на младите хора. Но с настъплението на материализма в най-грубата му веществена форма, съзнанието на хората е било насочено единствено към опазване и развиване на физическото им тяло, а развиването на духа се е свеждало в повечето случаи до придобиването на определено образование с приложна насоченост. Философията и психологията са се ограничавали до анализиране и обобщаване на явленията на осезаемия, включително и с различни уреди, свят. Душевният живот и мисленето са се представяли като биоелектрични процеси, протичащи на нивото на невроните в главния мозък и приключващи със смъртта на физическото тяло. Следсмъртното съществуване на съзнанието се е възприемало като суеверие или мечта, а безсмъртието се е разбирало като съхраняване на определени постоянни белези в поколенията на нивото на половите клетки. Гениалността и талантът са се считали за резултат на възпитанието и обучението, без да се е отчитало  решаващото значение на продължителното им усъвършенстване през миналите животи. Безстрашието, саможертвата, милосърдието, състраданието и множество други висши духовни качества са се считали за продукт на педагогиката или за подражание, което важи всъщност и за техните антиподи. Крайно време е знанията за духовната страна на природата и човека да станат основен фактор във възпитанието и образованието на хората от най-ранна възраст. Тези знания съществуват и не са резултат на пророчески съновидения и религиозни интерпретации, нито на философски догадки и поетични прозрения, а са получени чрез непосредствена връзка и реално сътрудничество на отделни напреднали в духовно отношение хора с Пазителите на тези знания от векове. Тяхната единствена задача  винаги е била гарантиране сигурността, благополучието и доброто бъдеще на човечеството по пътя му към съвършенството и красотата. Нашата цел е да се насочи (отново) вниманието на достатъчно интелигентните и духовно развити хора към тези въпроси.