Най-новата ми песен-болка, посветена на децата ми, които скоро ще напуснат Родината.      

                                    Текст и музика: Геновева Цандева

                                         Аранжимент: Бойчо Иванов

                                            Изпълнение: Геновева Цандева и Бойчо Иванов

              БЪЛГАРИЙО

Била си някога като човешка длан.

Народът между пръстите изтече.

Изчезваш от земята и не знам

чия си, как да те наричам вече.

Кой вятър зъл ти пръсна семената

И рая ни превърна във пустиня?

От сух бодил да чакаме в отплата

погача... и да просим милостиня.

Че всеки плод посипан е с отрова

и всеки стрък дамгосан е със смърти –

отците ни потънаха в гробове,

децата ни от люлката превъртат.

Кръвта ни заредена е с олово,

очите ни – избодени екрани,

разстреляно Паисиевото слово,

самоубийци със души-пирани.

Кой вятър зъл ти пръсна семената

И рая ни превърна във пустиня?

От сух бодил да чакаме в отплата

погача... и да просим милостиня.

Оглозгани, озъбени балкани...

Родино моя - гаснещо огнище,

една надежда някъде остана.

От стара слава -  пепел. Друго ... нищо!