Полъх от морето,
прозорец в нощта.
Само аз съм буден
и кръглата луна.

Затвярям аз очи замислен не за първи път,
а ярки спомени изплуват вън.
В мен отново образи и думи се редят,
лягам и очаквам своя сън.

Тя беше до мен, но далече все пак.
И виждам лика и във вятъра и пясъка,
но изчезва след миг.
И не стопля вече слънцето душата ми
и не пеят вълните така.
Богове, дайте сила да превърна в ден нощта
и забравя за моя чакан сън.

В спомена с теб
Или самотен тук/дух/ на брега.
С крила в небето
или тук сега
търсещ твоята малка ръка.
Бе и си единствена
в сърцето ми и на света.