Мариам, сънуваш ангели, сънуваш дарове, 
сънуваш падащи звезди. 

Дете в ръцете ти 
очите – кладенци, очите – облаци 
така било е винаги, нали? 

Детето те познава, както язовир познава дигата, 
както слънцето познава климата - 
така ще бъде винаги, нали? 

Заплиташ мрежи от мълчания 
да уловиш света, 
живота да изтеглиш от дълбокото. 

Сънуваш камъни, сънуваш рани, 
сънуваш кръстове, нали? 

Далеч е Назарет от океана. 
Притихвам в пясъка, 
ще чакам някога да ме родиш.