Затрупани са дневните страдания.

Откъслечните вопли и стенания.

Корава длан потропва по китарата.

Забравата е в мисълта за славата.

Как лесно се късат струните китарни,

преливащи от щастие, но крехки.

Звукът изтънчен произвеждат

и думи във сърцата ни нареждат.

Проникновени, стегнати понятия.

Раздвижени от въздух възприятия.

Захранени със замисъл и такт.

Прелюдия към звездния антракт.

За кой ли път изпращаме нощта,

самотни, уморени, слаби.

Нима това е нашето призвание,

светът да се окаже без любов?

О, не, не е възможно,  

потъвайки във самота,

една цигулка нежен звук извайва

и пълни моята душа.